Гергьовден е един от най-обичаните празници в България. Празникът е магичен, не само защото пролетта разпръсква щедро цветове и ухания.
На този ден се правят най-много магии за здраве, берекет, плодовитост на животните. Има и ритуали за спиране на градушките и за опазване на имането.
Гергьовден, Джурджовден, Гюргьовден, Гергевден…
Така се нарича този празник в различни краища на страната ни. Но навсякъде той е един от най-тачените и изобилства с поверия и обичаи.
Едно от най-популярните е да се премият очите с роса. В някои родопски села дори подквасват с нея мляко. За да се хване росата по поляните, се става рано и се берат цветя, от които се свиват венци.
Хубаво е в тях да има здравец, люляк или клонче от цъфнало плодно дръвче. С такъв пролетен венец се окичват къщите и той седи докато изсъхне – за здраве на всички в дома.
Сплита се и още един венец – от къпина, здравец, глог и коприва, който се завързва с червен конец и се поставя на овцата, която първа се е сдобила с рожба през годината.
Тя ще бъде задоена обредно от млада жена, за да са плодовити домашните животни и да се раждат повече женски агънца през годината.
Младата жена е и първата, която отпива от това мляко през сухо стъбло от девесил. В този ден за първи път се прави и прясно сирене за годината, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва със стръкчета от чесън, коприва и глог.
За да има мляко и млечни продукти в изобилие, на Гергьовден не бива да се дават назаем такива храни.
Извършват се обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта на животните и да „откраднат“ млякото им.
За да не се случи това, се прави защитна магия с растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма – чесън, коприва, къпина или глог.
Празникът е тясно свързан със скотовъдството и земеделието, пише „Журнaл“. Има вярване, че св. Георги и св. Димитър са братя, при това близнаци, и са си поделили годината на две.
За св. Георги е лятото и от неговия празник пастирите тръгват вече със стадата, а щом настъпи Димитровден, се започва зимното време от годината и овчарите прибират овцете от планинските поляни.
За да има плодородни ниви и да не смачка градушка посевите, в много краища на страната именно на Гергьовден заравят червено великденско яйце в браздите. Ако на празника вали, вярва се, че от небето падат не капки вода, а злато, златен е този дъжд, защото той ще донесе изобилна реколта.
Магии за здраве и плодовитост
Освен къпането с роса рано на Гергьовден, което се прави за здраве и плодовитост, знайно е и че всеки дом дава курбан. Коли се първото родено в годината мъжко агне и то задължително присъства на празничната трапеза. Има и обреден хляб, на който има различни символи: овце и агнета, кошара, овчар, кръст.
Интересно е, че водата, с която се замесва тестото, е „мълчана“, донесена в мълчание от чешмата или кладенеца – или „цветна“, т.е. в нея са били натопени билки. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза, та да има повече женски агънца.
За здраве е характерно да се бере и много зеленина на този ден, особено място има копривата – с която се жегват стъпалата на хората от дома, та да не ги стига зло през годината.
На този ден се връзват и люлки на плодни или солидни дървета като дъб и бук и младите момчета и момичета, на възраст за женене, се люлеят и припяват песни с любовно съдържание. Традиция е, за здраве, хората да се мерят на кантар.
