Използвано от хиляди години, Алое вера се споменава в писмени документи още през 1750 г. пр. н. е.
Предполага се, че растението е започнало да се употребява първоначално в Египет или в Близкия изток.
То е използвано в египетските процедури по балсамиране, като рисунки на Алое вера са открити върху погребални стени в региона.
Легендата разказва, че Алое вера е една от тайните на красотата на царица Клеопатра. Плиний и Диоскорид от Древна Гърция пишат за лечебните ефекти на това растение.
Освен това Александър Велики е казал, че е придобил Мадагаскар, за да може да използва растящото там Алое вера за лечение на раните на войниците си. Растението е служило като средство за лечение в аюрведическата медицина.
Алое вера съдържа множество биологично активни вещества. Слабителни и в по-големи дози очистителни – ефектите на естествения латекс от Алое вера се отнасят към групата на химическите вещества, известни като антрахинони. Сред антрахиноните, съдържащи се в латекса са алоин, барбалоин, алое-емодин и алоектикова киселина.
Друг компонент на Алое вера са биологично активните полизахариди, известни като ацетилирана маноза. Те са ефективен имунен стимулант, усилващ защитата на организма срещу вирусите, предизвикващи грип, морбили и в ранните стадии на СПИН.
То е използвано ефективно срещу някои форми на рак при животни, най-вече саркома, и се проучва дали би могло да лекува и рак при хората.
Избирането на ефективни Алое вера продукти може да бъде предизвикателство. Веднъж след като листото е отрязано, ензимите започват да разграждат някои от дълговерижните захари, които правят гела от Алое вера ефективен продукт за лечение, така че е важно растенията да са правилно обработени и стабилизирани.
Потребителите трябва да проучат и изберат уважавани компании, от които да пазаруват алое продукти.
При закупуване на даден продукт за локално приложение, купувачът трябва да се увери, че Алое вера е една от първите съставки, посочени в списъка на съдържанието, за да е сигурен, че не е прекалено разреден, за да бъде ефективен.
Стабилизираните гел продукти в търговската мрежа може да не са толкова ефективни, колкото пресния гел, но се смята, че студената обработка запазва най-добре неговите полезни свойства.
Сокът от Алое вера е най-често предлаганият вариант за вътрешно приложение. Той трябва да съдържа поне 50% Алое вера гел и никакъв естествен латекс, тъй като той има силен слабителен ефект.
Антрахиноните от латексовия слой се разтварят във вода и могат да бъдат отделени по време на обработката.
Във фармацевтичната мрежа са достъпни и капсули и тинктури на гела. Пероралните форми на латексовия екстракт обикновено са капсули, тъй като екстрактът е изключително горчив на вкус.
Алое вера гел обикновено е безопасен за локална употреба, но най-добре е първо да се приложи върху малка площ, за да се тестват възможни алергични реакции. Може да доведе до смъдене и общ дерматит при лица, които са чувствителни към него.
По-голямата част от предупрежденията за странични ефекти върху опаковките се отнасят само за продукти, съдържащи антрахинони като алоинат и барбалоина (както и много други), които се намират в латексовия слой на листото.
Продължителната перорална употреба на продукти, съдържащи Алое Вера естествен латекс, когато се използват едновременно с диуретици или кортикостероиди, може да доведе до загуба на калий.
Заедно със сърдечни гликозиди и антиаритмични лекарства може да повиши риска от токсичност. Може и да намали усвояването на други перорални лекарства.
