Знаете ли тези любопитни факти, свързани със здравето?
Тютюнопушенето намалява риcкa oт инфаркт и болестта на Паркинсон
Пушенето убива, но дори при него се срещат неочаквани положителни ефекти.
Например, то намалява вероятността от летален изход след сърдечен пристъп.
Преживяемостта при пушачи, получили инфаркт, е значително по-висока в сравнение с техни „събратя“ по съдба непушачи.
Наистина, първият инфаркт при тях се получава доста по-рано, обикновено те са с 10 години по-млади от непушачите с първи инфаркт, което обяснява донякъде феномена на по-голямата преживяемост след сърдечния инцидент.
Освен това „опушеният“ организъм реагира по-добре на вкарването на препарати, които разбиват тромбите, както и на ангиопластика.
Друг необясним, но доказан факт е, че любителите на цигарите по-рядко боледуват от Паркинсон, пише „Журнал“.
Причината за защитния ефект на тютюна не се крие в броя на изпушените цигари на ден, а в общия стаж на пушача в години.
Положителният ефект започва да намалява щом спрете цигарите, казват учените, но това въобще не означава, че трябва да започнете да пушите, ако досега не сте го правили, или да не се отказвате никога.
Вредата от тютюна е далеч по-голяма от незначителните бонуси, които евентуално би могъл да донесе.
Депресията може да е полезна
Според различни данни, от 30 до 50 процента от хората изпадат в депресия през живота си.
Отчитайки тази разпространеност, учените предположили, че тя може да е в полза на еволюционното развитие на човека. Косвените улики потвърждават тази хипотеза.
През 2013 г. американски учени открили, че един и същи ген – NPY, е свързан с имунната реакция на организма при инфекция (стрес) и склонността към депресивни разстройства.
В общи линии това е логично: стресът може не само да доведе до депресия, но да срине имунитета.
Той провокира основните състояния при депресия – социална отчужденост, липса на енергия, загуба на интерес към живота, апатия.
Организмът насочва всичките си сили към грозящата го опасност (инфекция), а социалната изолация свежда до минимум вероятността от допълнително подсилване на болестотворните агенти.
Депресията ни помага да се адаптираме към трудностите, обясняват учените.
Когато сме под напрежение, успяваме да разрешим по-добре проблемите, включваме аналитичните си способности, концентрираме се, разбиваме задачата на под-задачи и започваме да ги решаваме до постигане на крайния положителен резултат.