Мечтаеш да пътуваш до екзотична страна, но нямаш пари за транспорт. Решението вече са го намерили хиляди българи, които обикалят света на автостоп.
С всяка следваща година броят им се увеличава, като в момента стотици нашенци създават специални групи във Фейсбук, за да съветват начинаещите стопаджии как да отпътуват към мечтаните си дестинации с непознати в колата, пише в. „Телеграф“.
Екзотиката на Африка или Азия можем да открием в снимките на стотици нашенци, които са направили свои блогове за пътешествията си. Една от многото стопаджии е фотографката Лора Василева. Тя вече е препълнила своя блог със снимки от различни далечни местенца. Свързахме се с нея, за да ни разкаже повече за пътуванията си. По думите й доста нашенци разглеждали блога й и след това й писали, че вдъхновени от историите й, също се стягат за такова пътуване. Лора се запалила по автостопа случайно. Неин познат тръгнал на път и тя, без да чака много, го придружила.
Маршрути
Жулиен е друг българин, който от години се увлича по автостопа. Обиколил е десетки кътчета по света. Пред нас той сподели за дългото си пътуване до Португалия. Причината да тръгне в тази посока била статия, която трябвало да напише за National Geographic.
„Потеглих от Сливница, преминах в Сърбия, след това в Загреб. Там се срещнах с Марко и Саня – други стопаджии пътешественици, и тримата тръгнахме на нощен стоп към Италия.“ Пътуването му го отвело в Марсилия. „Там най-доброто място да се чака на стоп е самият център на града“, пояснява Жулиен.
В специални групи във Фейсбук се шири мнението, че една от страните, които били най-неприятни за минаване от стопаджиите, е Македония. Там шофьорите не обичали да качват непознати.
Така на нашенците им се налагало да чакат по пътищата с часове, за да потеглят в желаната посока. Първо водачите на автомобили искали пари от спиращите ги пътници, но след като им се отказвало плащане, те все пак качвали стопаджиите.
Друга по-проблемна страна за родните пътешественици е Италия. Там не бива да се чака на централните места по магистралата, защото по принцип автостопът е забранен. Италианските катаджии обаче го толерирали, ако стопаджиите не пречат на движението по пътищата и не са причина за пътни инциденти.
Сред един от най-големите рискове при пътуване с непознат в колата е да попаднеш на агресивен или откровено луд шофьор. Из форумите има купища стряскащи разкази как са предлагали на двойка стопаджии да правят секс пред шофьора срещу заплащане. Но ако имаш късмет като Жулиен, можеш да се запознаеш с много интересни хора.
Така например той ни разказва как на път за Барселона по Ривиерата се запознава с цирковата акробатка Лаура Каламбре и интимната й приятелка Мари. Междувременно почти всички стопаджии в мрежата са единодушни, че тръпката от приключението по време на автостоп е неповторима.
Интервю – Искам да се завърна в Индия
Госпожо Василева, вие сте един от най-цветните стопаджии в мрежата, имате и страхотен блог. Кое ви накара да започнете пътуванията си на стоп?
Вдъхнови ме един приятел, когото качихме на стоп. Беше с голяма раница и беше тръгнал към Южна Африка изцяло на стоп. Веднага ми се прииска да тръгна с него. Така всъщност стопът ни срещна и промени животите ни. Това беше една „вселенска“ среща, която се случва, когато пуснеш контрола и се оставиш на божествения план.
Това е една спонтанна, чиста среща между хората, без да е планувана или уговаряна. Решението да вземеш някого на стоп се случва за няколко секунди. Нямаш време да мислиш, просто действаш спонтанно, от сърцето, от интуицията.
Досега докъде сте пътували?
В началото тръгнах от София до Габон – през 13 европейски и 11 западно-африкански страни за 10 месеца. След това съм стопирала и в Азия и в Южна Америка.
Кое място ви остави най-траен спомен?
От всяко място има какво да научиш и какво да си спомняш. Обикновено не самото място, а хората, които срещам, оставят най-траен спомен в мен. Страната, в която винаги искам да се завърна, е Индия.
Знаете ли колко българи също обикалят света на стоп?
Все повече българи започват да обикалят света, а и родината по този начин. Много хора ми пишат, че са били вдъхновени от блога ни „Споделянето е всичко“ – http://sharingiseverything. blogspot.com/ и са тръгнали на подобно пътешествие.
Трябва ли да имаш предварителна подготовка, за да започнеш да пътуваш на стоп?
Когато тръгнах към Африка на стоп, нямах никаква подготовка, никаква представа как ще потръгнат нещата. Най-необходимото е търпение, добро настроение и никакви очаквания. Разбира се, хубаво е да си оборудван с чувал, шалте и всичко необходимо за прекарване на нощта край пътя.
Никога не знаеш къде ще се наложи да преспиш. Аз лично никога не стопирам през нощта. Наближи ли залезът, намирам си място за спане и продължавам на сутринта.
Как се справяте, ако по време на път изникне някакво препятствие?
Важно е да не се качваш в колата „на всяка цена“. Ако прецениш, че човекът изглежда съмнителен, или ако по време на пътя шофьорът ти се стори опасен или досаден, просто трябва да откажеш. Досега не съм имала никакви сериозни неприятности на стоп. Вярвам в изначалната добрина на хората, особено тези, които спират на пътя да помогнат на непознат. Срещала съм много интересни хора на стоп.
Какво бихте посъветвали младите хора, които в момента планират да направят първото си пътуване в чужбина на стоп?
Бих ги посъветвала да се наслаждават на всяка стъпка от пътя, дори и на чакането. Понякога се налага да почакаш, докато дойде правилният човек, и тогава винаги си е заслужавало чакането. Стопът също е и урок по комуникация. Учим се да се „срещаме“ с хората, да усещаме как да комуникираме с тях.
Не е добре нито да заспиш на задната седалка, нито да не спираш да бърбориш през целия път. Важно е да намериш правилния език и подход в конкретната ситуация. Това може да е едно „еднократно“ приятелство, но не значи, че не трябва да дадем най-доброто от себе си.
Кой знае, може и да се окаже животопроменяща среща.
