За Танжер казват, че е вратата на Африка, но самият град напомня повече на голяма уютна кухня, в която има място и за отдих, а дъхът й е смесица от подправки, свежа храна, масла и цветя.
Един от начините да се стигне до Танжер е през Испания. Така маршрутът ще бъде много интересен, живописен, а и шокът от смяната на културите и картините ще е значително по-ярък.
Ако тръгнете надолу по крайбрежието на Андалусия, на път към Африка, ще може да се порадвате на внушителната гибралтарска скала, за която също си струва да се отдели време.
Тази нетипична задморска територия на Великобритания красиво се вързва с безконечните курорти, опасващи 200 километровата ивица. И когато Европа буквално приключи, е време за ферибот. На него се качвате от пристанището на град Тарифа, разположен на най-южната точка на Пиренейския полуостров, на бреговете на Гибралтарския пролив.
След закупуването на билетите и преди отплуването обаче се минава проверка, като на всяка граница. Там чужденците получават стикер, който е вид легитимация за месната полиция, заместващ паспорта.
И тъй като фериботът е алжирски, е редно да не се надявате на точност в графиците. Никога не се знае дали ще потегли и пристигне в посочения час. Да, изисква се търпение, но все пак отивате в Танжер, там времето и ритъмът са други. В момента, в който корабът потегли с пълна мощност, приключението започва.
Пътуването продължава едва 50 мин., но очакването за тази шарена страна го прави изпълнено с очакване и нетърпение. Не е необходимо да докоснете почва под краката си, за да почувствате континента. Наред с пусналите котва военни кораби по средата на морето се забелязват и грациозни големи платноходки.
Пуснали блестящите си бели платна, те се движат нежно по повърхността, сякаш позират на някой художник или фотограф. Чакането не продължава дълго, няколко минути след като огледаш хоризонта и вдишаш дълбоко соления въздух от маранята започва да се появяват бряг и сгради.
Веднага след приветствието на палмите идва и краят на плаването. Още с първите крачки на пристанището правят впечатление традиционните одежди на местните, които ви посрещат с предложение за превоз или просто да ви придружат. Характерното ежедневно облекло както за мъже, така и за жени е подобие на шлифер в светъл цвят, чиято качулка има остър връх и щом се нахлупи, покрива половината лице.
Тази гледка е малко изненадваща за човек, виждащ за първи път дрехата, заради препратката към ку-клуксклан, но веднага, щом го приемеш за част от колорита, спира да те притеснява. Хубаво е транспортът да е уговорен или поне да се вземе някой местен, който да ви придружи по време на обиколката. От една страна, да покаже красотите и от друга – да бъде като „пазач“, все пак колкото и да е напреднала и развиваща се тази държава, все пак е опасна.
Традиции
Щом излезете на главния път след пристигането на суша, ви посреща медината на Танжер. Това е традиционна част от всеки мюсюлмански град. В тази старинна сърцевина освен че са запазени много сгради непокътнати, така и са съхранени характерните за религията привички.
Така например само в това кътче всичко и всички почиват в петък, когато според Корана е ден за почивка, молитва и добрина към бедните. И сякаш за да бъде контрастът по-силен, срещу медината има дълга и съвсем модерна крайбрежна ивица с барове и дискотеки.
Историята на Танжер твърди, че през годините многократно е сменял „собственика“ си. Португалци и испанци няколко пъти са се редували в управлението си там, докато накрая градът е подарен на Британия, а малко по-късно мароканците го добавят към територията си. Доказателствата за честите промени личат и днес, защото там всички освен арабски говорят и идеален испански и добър английски. Също така има и испански квартал, както и американски и еврейски.
Заради благоприятния климат навсякъде растителността е особено кичеста и богата, но се поддържа и подрежда по прекрасен начин. Къщите по-скоро напомнят на палати от „1001 нощ“, отколкото на домове.
Градът тръгва от ниското, където е морето, но се изкачва нагоре по висок хълм. А там редом с имотите на шейхове и богаташи от цял свят е и къщурката на Коко Шанел. Сякаш кацнала на ръба на една скала “скромната“ двуетажна постройка покачва стократно стойността си със спираща дъха гледка. Вижда се почти целият град, медината, морето, а при ясно време дори бреговете на Испания, пише в. „Телеграф“.
Следващата шеметна панорама обаче се появява точно след заобикалянето на хълма. Пред очите ти се разкрива невероятната гледка на наистина широката плажна ивица със златен пясък, на която хората изглеждат като малки бръмбарчета. А щом погледът стигне до водата, ясно се забелязват големи тъмносини петна, които изпъкват от тюркоазената шир и точно там казват, че се сливат Средиземно море и Атлантическия океан.
Изненадите на крайбрежието не спират дотук. На няколко места край пътя има възможност да се повозите на едногърба камила и то само срещу 1 евро. Обиколката продължава едва няколко минути, но определено си струва друсането, както и да се погали меката къдрава вълна на това животно.
Макар и да е трудно качването, след първите секунди на изненада и кикотене, което обхваща всеки, качил се за първи път, идва и удоволствието от возенето на високата камила. Освен покатерването на гърба й, слизането също е препятствие, защото те падат първо на предните си крака и за да не се изсипе някой, е задължително здраво да се държи. Като цяло преживяването поражда много приятна емоция, дори лек гъдел в стомаха.
След обиколката е време за потапяне в градската среда. За посещението в Танжер е важно да сте там в ден неделя. Това е денят за пазар, тогава слизат от планините берберите, които от векове са обитатели на тези земи, но след определен период се оттеглят на високо, където се занимават главно със земеделие и животновъдство.
Така в края на седмицата слизат в центъра, където предлагат зарзават и козе сирене, обвито в палмови листа. Тази част от населението се разпознава от километри заради широкополите им шапки с шарени пискюли.
В този град всичко е прясно – от подправките, през маслините, до току-що нарязаните мръвки и риби. Пазарите се преплитат. В един момент влизаш в хале, пълно с риба и други морски същества, и си мислиш, че ще видиш отново закуската си, но в следващия миг се оглеждаш и зейваш от видяното.
Риба тон в различни размери, калмари, скариди, омари и още десетки други видове. И точно си представяш как си приготвяш поне половината от тези неща за вечеря, преминаваш в месарската част. Там буквално под носа ти висят телешки шкембета, пилета, копита и други.
И сякаш за компенсация следващият коридор предлага прекрасни дъхави и лъскави маслини, купчини златна куркума, скъпоценен шафран и мароканско къри. И към този разкош се добавят и нежните аромати на маслата, които се добиват в Мароко. Те се намърдват дълбоко в сърцето и придават допълнителен щрих към всяка картина на този град.
А в Танжер всяко мигане е нова снимка. Извивките на сводовете и вратите, малките улички с търговците, които те преследват през цялата обиколка, китните балкончета, чиито тавани са нарисувани от художник, живял там за малко, са само част от мозайката.
Там както масажът, така и ползването на тоалетна са по 1 евро. А игривите ритми карат крачето леко да потропва и така традиционният булгур се услажда много повече. И след фееричното размятане на рокли по магазини за кожени остри пантофки и ръчно тъкани шалове от камилска вълна се завършва с мароканско уиски (черен чай със свежа мента). Но за Танжер ден не стига…
