В сърцето на София се крият два уникални музея, в една от най-емблематичните сгради в столицата – Софийския университет. Повечето хора биха ги подминали по простата причина, че са почти невидими.
Намират се точно под покрива на Алма Матер и дори част от студентите, които учат в него, не знаят, че над главите им има парченца от древни планети и от същества на хиляди години.
Правнук на мамута „охранява“ входа към музея по палеонтология на Алма матер. Той се намира точно на входа и създава усещането, че с високия си ръст и огромни бивни „крепи“ ректората на главата си.
В другия край на Софийския университет пък са „накацали“ 42 звезди – парченца от метеорити, всяко от които разказва историята на някаква вече мъртва планета. За студенти и преподаватели остава само да сглобят пъзела коя е тя.
Диаманти
В музея има и други уникални неща – например единствените намерени досега диаманти в Родопите у нас.
По принцип тяхната родина е Южна Африка, но преди време гърци намерили диаманти с наноразмери в близост до южната ни граница. Това амбицирало всички български геолози да тръгнат на „лов“ за диаманти в Родопите.
„За съжаление, нямахме подходящата аналитична апаратура, за да направим сами откритието на родна земя. За сметка на това немци и англичани бяха първите, които намериха диаманти край Чепеларе“, разказва пред в. „Телеграф“ деканът на Геолого-географски факултет доц. Филип Мачев.
Безспорно, те не стават за това да украсят годежния пръстен на нечия любима, защото са изключително малки. За сметка на това обаче разказват историята на планините у нас, защото са образувани на 150 метра дълбочина под земята.
Как скалите, в които се намират тези диаманти, впоследствие са се оказали част от земната кора, е част от една по-сложна наука, която обяснява тези процеси, казва Мачев.
Процесът всъщност се нарича ексхумация – въпреки онова, което всички разбираме под тази дума, това означава просто излизане на повърхността, обяснява ученият.
Метеорити
Един от най-ценните метеоритни късове в Алма матер е парче от метеорита Алмахата сита. Напук на екзотичното си звучене, наименованието означава просто „Станция 6“ – една от жп гарите между Судан и Египет, където е паднал метеоритът.
Уникалното при него е, че същата 2008-ма година един американски астроном – Ричард Ковалски, не само засича летящия към Земята метеорит, но и предсказва точното място на сблъсъка му с нашата планета – нубийската пустиня.
Действително в посочения ден и час преминаващите там номади с ужас виждат огнен стълб, който се врязва в Земята.
Още на следващия ден учените от университета в Хартум се мобилизират за експедиция, за да съберат късчетата от метеорита.
„Наясно са били, че при една по-силна пясъчна буря той ще бъде засипан и ще изчезне безследно“, казва Мачев. Любопитното за този метеорит е и друго – когато изследват останките, японски геолози установили в него късчета от него аномално големи диаманти.
„Те са с размера от порядъка на микрометри. Това е скален метеорит, а се смята, че скалните са кората на взривили се или унищожени планети“, разказва доц. Мачев. Най-последната находка в музея пък е парче метеорит от Челябинск.
Ситуацията със суданския къс е била аналогична, но поне метеоритът е паднал през зимата, а на снега веднага са се видели останките от него и са били лесни за събиране, разказва геологът.
Учените от Челябинск дори извадили от езеро къс от няколко тона от този метеорит. Иначе най-известният БГ метеорит, съхраняван там, се казва Павел по името на селото, край което е паднал.
Обир
Преди известно време от двата музея изчезнали някои от най-ценните находки. „Кражбата бе извършена много професионално, без взлом. Заподозряхме сина на една от чистачките, която чистеше и двата музея.
Нищо не се доказа, но все пак бе уволнена“, разказват от СУ. От палеонтологическия музей изчезнало уникално копито от трипръст кон – хипарион. Такива копита вървят на черния пазар на цени от 1500 – 2000 лева.
От другата колекция пък били откраднати няколко парчета от метеорити, за които според геолозите има много добър пазар, включително в интернет.
Другата напаст, от която геолозите се жалват, са любителите минералози.
„Някои от тях са по-голяма заплаха и от иманярите“. В Рила има едно находище от камък, който на вид е полускъпоценен. Непрестанно ровят там, използват и взривове, разказва доц. Мачев. Това е и една от причините част от експонатите в музея да имат такава висока стойност – те просто са последните по рода си.
„Дори да е най-нищожното парченце минерал, то може да се окаже последното от вече изчерпано находище“, казва Мачев.
„В този смисъл те са като ретро автомобилите – може да е нищо и никакъв, но са един или два на цялата планета“.
