Ментата е устойчиво многогодишно растение, което се разпространява чрез подземни коренища.
В случай че не се ограничат, те могат да се превърнат в плевели в градината.
Ментата се развива най-добре на сенчести места, върху плодородна влажна почва.
Всички видове мента имат четириръбесто стебло и обикновени листа, които растат по двойки.
Листата са около 5 см дълги, яркозелени, удължени или островърхи, набраздени с жилки и назъбени отстрани.
Горните листа са без дръжка, а ниските имат късо стъбло. Растението не се разклонява и расте на гъсти туфи на влажни места покрай пътища, близо до реки, по поляни и пасища, където достига до височина 60-90 см.
Съцветията са струпани на върха на лилавото или зелено стъбло, като формата им е изострена нагоре.
Едно или няколко цветчета обграждат централното стъбло. Цветовете варират от бледо до наситено виолетово и цъфтят през юли и август.
Малките тръбовидни цветчета имат по две дълги и две къси тичинки. Семената са малки, кръгли и кафяви.
Ментата съдържа етерично масло, флавоноида тимонин, производни на кафеената киселина, розмаринова киселина, карвон и лимонин.
Отличителният остър аромат на растението се дължи на основната съставка на маслото – химическото вещество карвон.
Учените в щата Монтана изследват градинската мента, за да открият на какво се дължи устойчивостта й към вируса вертицилиум, за разлика от лютивата мента.
Ментата е добър лек при гадене и хълцане. Действа диуретично и се използва при затруднено и болезнено уриниране.
Съдържа голямо количество витамин А и С и се препоръчва за превенция и лечение на скорбут, за подобрение на зрението и намаляване на нощната (кокошата) слепота, както и за блясък в очите и косата. Отвара от мента и оцет действа лечебно при рани по главата.
В кулинарията градинската мента се използва за подправка на месо, риба и зеленчукови ястия.
С мента се ароматизират бонбони, пасти за зъби, противокиселинни лекарства, дъвки, кремове за бръснене, напитки и дори цигари.
Изследванията показват, че освен за подобряване на храносмилането ментата притежава и антибактериални свойства.
Група японски учени съобщават през 2001 г., че етеричното масло от мента има значително антибактериално действие срещу такива болестотворни агенти като златист стафилокок (Staphylococcus aureus), ешерихия коли (Escherichia coli) и хеликобактер пилори (Helicobacter pylori).
Учените изследват свойствата на ментата да противодейства на увреждащия ефект от оксидацията в човешките и животинските тъкани.
Чрез опити е животни е доказано защитното действие срещу развитието на някои видове тумори.
