Защо ни е толкова трудно да изпълняваме обещанията, които даваме сами на себе си? Много често се обвиняваме за безволието, а всъщност търпим поражение именно защото залагаме на силната воля.
Американският психолог Шон Акор, специалист по позитивна психология, предлага доста по-ефикасен метод за изработване на полезни привички.
Работната седмица свършва и си мечтаем за почивните дни. Толкова много неща ни се иска да направим: да отидем на изложба, да се разходим в парка, да се справим най-накрая с хаоса в гардероба…
Но когато се огледаме и уикендът вече е отминал, дори не искаме да си спомняме колко едва ли не бездарно сме го прекарали: часове сме висели в социалните мрежи, гледали сме всичко наред по разни телевизии, а всичките ни разходки са се свели до потребителски поход до супермаркета.
Е, нищо – казваме си успокоително – следващия път трябва да мобилизирам силата на волята си и да изпълня планираното. Но всяка седмица се повтаря все същата история и просто се въртим в кръг. Каква е причината – защо попадаме непрекъснато в един и същи капан и как да го избягваме?
Силата на волята е ограничена
Можем ли да препрограмираме своя мозък и да формираме нов навик, като повтаряме едно и също действие всеки ден в продължение на няколко седмици? Акор провел интересен домашен експеримент. Преди години той свирел на китара, но сега инструментът тънел в прах в килера.
Защо пък да не започне да се занимава ежедневно? И понеже се смята, че всеки навик се формира за 21 дни, Акор начертал таблица с 21 колонки, за да отбелязва с V всеки ден, в който свири на китара. След като минали три седмици, той с отвращение скъсал от стената таблицата, в която фигурирали само четири отметки.
Защо провалил собствения си експеримент? Защото направил типична грешка – опитал се да накара сам себе си насила. Независимо дали става дума за строга диета, увлекателни идеи за уикенда, или намерението ежедневно да свирим на китара, ние с лекота проваляме плановете си, защото сме склонни да се осланяме на силата на волята си.
Както е доказал психологът Рой Баумайстер, автор на книга за силата на волята, а и други изследователи подкрепят това мнение, волевият ни ресурс е ограничен и колкото повече използваме силата на волята си, толкова повече отслабва тя.
Затова не е никак чудно, че толкова лесно се връщаме към стари навици – тоест към най-лесния и комфортен път, този на най-малкото съпротивление.
Да си създаваме бариери по пътя към вредните навици
Акор си спомня, как провеждал тренинг в офиса на една голяма компания в Хонконг.
Там той отделил малко време, за да поработи с един от водещите ръководители на маркетинговия отдел, на когото му било много трудно да се справя с натоварванията в работата.
Работният му ден продължавал до късно вечер и страдал от перманентен недостиг на време.
Като вникнал в неговия рутинен дневен ред, Акор разбрал, че въпросният служител работи през цялото време и едновременно с това почти никога не работи.
Работата била там, че човекът ту се разсейвал с четене на новини, ту с нови мейли, ту влизал в социалните мрежи, ту разглеждал котировките на акциите. По подобен начин изглежда работният ден на огромно количество хора по света.
Според Акор лондонските чиновници например преглеждат котировки около 35 пъти на ден. И съвсем не става дума за загубата на време за всички тези занимания – друг проблем е далеч по-сериозен: всеки път, когато се откъсваме от едно действие, страда нашето внимание.
Както показват изследвания по въпроса, на средностатистическия работник му се налага да се разсейва от пряката си работа на всеки 11 минути и примерно толкова са му нужни, за да възстанови динамиката и съсредоточеността си.
От работата си с маркетинговия специалист в Хонконг, Акор разбрал: основният проблем не е в количеството отвличащи фактори, а в това, че те са леснодостъпни. Следователно трябва максимално да се усложни достъпът до тях, пише „Журнал“.
Така и направили: деактивирали опцията за запомняне на паролата за акаунта на служителя, махнали от десктопа му иконките за бърз достъп до различни разсейващи програми и приложения, като ги поставили в безименна папка, която пък сложили в друга такава – образувало се нещо като матрьошка. Измислили „бариери“ и за преглеждането на котировките.
Отначало маркетинговият специалист бил настроен скептично и дори леко раздразнен от нововъведенията, които (както му се струвало) усложнявали и без това нелекия му живот.
Но след няколко дни видял колко голям обем работа свършва и признал, че Акор е прав.
И така – главното ни оръжие в борбата с лошите навици е създаването на бариери, които да затрудняват автоматичното следване на тези привички.
Какво ли могат да значат някакви си секунди?
За да реализираме намисленото – да градим навици за 20 секунди, ни трябват някои първоначални усилия – или т. нар. активираща енергия, за да преодолеем инертността и да дадем начало на нов навик.
Откъде можем да черпим такава енергия? Шон Акор направил повторен анализ на своя експеримент.
Той държал китарата в килера – далеч от полезрението си, на по-труднодостъпно място. Всъщност му били необходими някакви си 20 секунди, за да стигне до килера и да вземе китарата, но именно този миниатюрен отрязък от време се оказал сериозен възпиращ фактор.
А какво ли би станало, ако необходимата активираща енергия се сведе до нула? Шон закупил специална поставка и сложил китарата на нея в гостната. Сега инструментът не бил на 20 секунди ходене от него, а съвсем подръка. След три седмици в таблицата, отново поставена на стената, имало 21 отметки – във всяка колонка.
Какво се е случило всъщност?
Акор просто прехвърлил желаното поведение на пътя на най-малкото съпротивление. В резултат, взимането на китарата и свиренето на нея му отнемали по-малко енергия, отколкото отивала за пропускането на тези занимания. Шон Акор нарича това „правилото за 20-те секунди“.
Разбира се, понякога ни трябва малко повече, понякога малко по-малко, за да осъществим промяната, но самата стратегия, според Акор, има универсално значение: намалете активиращата енергия за навиците, които искате да добиете, и я увеличете за онези, от които искате да се отървете.
