Дълги столетия годината е започвала на 1 септември. Всъщност това е началото на стопанската година.
Неслучайно и църквата е определила този ден за начало на Новата църковна година.
Според народното поверие в този ден жените не трябва да режат и секат нищо.
Това особено важело за бременните, които при нарушаване на тази забрана щели да родят дете с белег, а пък белегът се смятал за знак, че детето е обречено на дявола и след смъртта си ще отиде направо в ада.
За земеделците 1 септември е първият ден на есенната сеитба. По традиция засяването се начева с ороненото зърно от първия или последния сноп от жътвата.
На това семе му се чете молитва в черквата, след което се омесва с ябълки, орехи и монети, които да му гарантират берекета.
При тръгването за нивата стопанката обкичва съпруга си, колата, воловете и плуга с китки здравец, вързани с червен конец, а в торбата за храна не забравя да пъхне бяла пита и печена кокошка.
На обед орачът дава залък от питата на добичето, друг заравя в браздата, а третия изяжда самият той. Кокалите от кокошката също се заравят в браздата – за плодородие.
В чувала, от който сеячът гребе жито за посев, стопанката е пуснала дренки, за да стане зърното едро като дренки. И още – сребърни пари, пръстени и гривни, за да е чиста нивата от плевели.
Стриктно се спазва забраната на огнището вкъщи да не се слага черен съд, за да не хваща житото главня.
Също така нищо не бива да се изнася от дома, за „да не бяга житото от нивата“.
Сеячите се завръщат едва след като са „дали на земята всичкото сипано в чувала семе“. Ако на сеяча му е останало време, той се включва в семейното брулене на орехи.
Народът нарича този ден Летни Симеоновден за разлика от 3 февруари – деня на св. Симеон Богоприемец.
На 1 септември църквата чества преподобния Симеон Стълпник. Той живял през IV в. в Мала Азия.
Отдал се на пост и молитва в манастир. После се усамотил в планината, дето се привързал с вериги към един камък.
Започнали да го навестяват хора. За да не попадне в плен на житейските им съблазни, Симеон си изградил „стълп“ (кула) и заживял в тясна килия.
Людете го викали да слезе при тях, а той строил все нови и нови „стълпове“.
И така до края на 103-годишния си живот. След смъртта му при допир с мощите му болни чудодейно се изцелявали.