Музиката е била използвана в цялата човешка история, за да изразява и да влияе на човешките емоции. В библейската история цар Саул е утешен от музиката на арфата на Дейвид.
Древните гърци са приписвали на музиката лечебни свойства. Много култури са прочути с музикалните си традиции.
Професионалното образование по музикотерапия е достъпно в края на 1940 г., а през 1950 г. е създадено първото професионално сдружение на музикотерапевти в САЩ.
Американското национално сдружение по музикотерапия се обедини с Националната американска асоциация за музикотерапия през 1998 г., за да се превърне в Американска музикотерапевтична асоциация.
Музиката може да бъде от полза за всеки. Въпреки че може да се използва терапевтично за хора, страдащи от физически, емоционални, социални или познавателни дефицити, дори и здравите могат да използват музиката за отпускане, намаляване на стреса, подобряване на настроението или като част от определени упражнения.
Музиката може да освободи напрежението в мускулите, както и да подобри двигателните умения. Тя често се използва в помощ на възстановяването на физическите умения в клиниките по рехабилитация.
Нивата на ендорфини (естествените болкоуспокояващи) се увеличават, докато слушате музика, а нивата на хормоните на стреса се понижават. Този последен ефект може частично да обясни способността на музиката да подобрява имунната функция.
През 1993 г. изследване на Мичиганския държавен университет показва, че дори 15-минутното въздействие на подходяща музика може да увеличи нивата на интерлевкин-1 – обстоятелство, което също повишава имунитета.
Музиката се използва за формиране на отношения между терапевта и пациента. Музикалният терапевт определя целите на индивидуална основа в зависимост от проблема и също така избира конкретни дейности и упражнения, за да подпомогне напредъка на пациента.
Целите могат да включват разработване на комуникационни, познавателни, двигателни, емоционални и социални умения.
Някои от техниките, използвани за постигане на това, са песни, слушане, инструментална музика, композиция, творчески движения, кататимно-имагинативна психотерапия (с направляване на въображението), както и други методи в зависимост от случая.
Могат да бъдат включени и други дисциплини, като танци, изобразително изкуство и психология.
Пациентите могат да развият музикалните си способности в резултат на лечението, но това не е основната цел. Тя е да се подобри накърнената способност на пациентите, така че тя да започне да функционира.
Възрастните хора могат да бъдат особено склонни към тревожност и депресия, както и към хронични заболявания, свързани с болка, особено ако живеят в старчески дом.
Музиката е една отлична възможност за наслада, релаксация, освобождаване от болката и възможност да общуват и си спомнят за музиката, която е имала преди специално значение за тях.
Музиката може да има поразителен ефект върху пациенти с болестта на Алцхаймер, а понякога дори им позволява да се съсредоточат и да станат по-отзивчиви за известно време.
Чрез музиката също се наблюдава намаляване на възбудата, която е често срещана при това заболяване.
Едно проучване показва, че физическото и емоционалното състояние на възрастните хора, които свирят на музикален инструмент, е по-добро, отколкото това на техните не толкова музикални връстници.
Музиката може да бъде ефективно средство за лечение на психически проблеми. Аутизмът е нарушение, което е само частично проучено. Музикотерапията позволява на някои деца с аутизъм да се свързват с останалите хора и да се подобрят уменията им за учене.
Злоупотреба с наркотични вещества, шизофрения, параноя и нарушения на личността, тревожност и афективни проблеми (свързани с повишена възбудимост) са други състояния, за които може да помогне музикалната терапия.
В групи от страдащи с такива проблеми участието и социалното взаимодействие са насърчавани чрез музика. Те са подпомагани да развият умения за справяне, намаляване на стреса и изразяване на своите чувства.
При лечение на сериозни психични нарушения обаче ползата от метода изглежда ограничена.
Едно проучване на пациенти с диагноза шизофрения или шизоафективна психоза показва, че макар музикотерапията да подобрява социалните взаимоотношения на пациентите, благотворният й ефект е относително кратък като продължителност.
Пациентите, които се лекуват чрез музикотерапия, не трябва да преустановят, без предварителна консултация със съответния специалист, друго лечение или лекарствата.
https://youtu.be/BgjmhbkPVAI
