Мандрагората е едно от най-загадъчните растения в човешката история, обкръжено с легенди, поличби и предразсъдъци.
Приказките за него са от най-различно естество и са толкова много, че трудно може да се отсее истината от измислицата.
Названието му идва от немската дума mandragen, което означава човекоподобен.
Коренът му наподобява човешка фигура и според една теория, която прави паралел между частите на растенията и тези на човешкото тяло той притежава способността да лекува цялото тяло.
Плодовете леко фосфоресцират и по тази причина са ги възприемали като източник на магическа сила.
В Гърция и Рим са използвали мандрагората като естествен анестетик при извършване на хирургични операции и за закрила от клетви. Астролозите са я свързвали с планетата Меркурий.
В Египет са я използвали като виагра и следи от нея са намерени в гробницата на Тутанкамон.
В Израел и Близкия Изток тя е била пръв помощник на двойките, които не можели да имат деца, а във Франция свързвали мандрагората с вълшебните елфи.
В Следновековието, когато страхът от вещици и магьосници владеел душите на невежите, за мандрагората се носели какви ли не истории. Изваждането й от земята трябва да става при определени условия, иначе коренът надавал такъв сатанински крясък, че човекът рискувал да падне мъртъв.
Ако оставим настрани легендите, мандрагората наистина е много рядко растение, с особени свойства, което се дължи на съдържащите в него вещества.
Произхожда от Средиземноморието и Ливан. Поради голямото търсене към XVI век изчезва в природата и започват да я заместват с други подобни на този вид растения.
До 1930 г. съществували цели фамилии шарлатани, които се занимавали с търговия на подобни „заместители“. Самият корен достига до 1 м дълбочина.
Той е тъмнокафяв отвън и бял отвътре. На повърхността развива розетка от няколко тъмнозелени листа, които първоначално растат нагоре, а после полягат на земята. Миришат отвратително на сероводород.
От средата на розетката се подават синьовиолетови цветове. В корена на мандрагората се съдържа алкалоида мандрагорин, който действа подобно на атропина.
Днес се смята, че използването му е неудачно, защото в малки дози е неефктивен, а в големи е токсичен.
В миналото с него са опитвали да лекуват астма и дихателни разстройства, тъй като понижава секрецията и отпуска спазъма на гладката мускулатура.
Използвали са го още за лечение на меланхолия, депресия, и психически разстройства. При предозиране предизвиква бълнуване, халюцинации и пристъпи на безумие.
В още по-големи количества действа като сънотворно и води до пълна безчувственост. Освен като най-стария анестетик, мандрагората е известна и като едно от първите възбуждащи средства. Теофраст я смята за магическа трева.
Съществува още един вид мандрагора – така наречената пролетна мандрагора. Тя се среща по на север от първия вид. Коренът й е бял отвън и отвътре, а листата и цветовете миришат още по-лошо.
Плодовете са по-едри, приличат на жълти ябълки и ухаят със сладък аромат. Именно тях египтяните, а впоследствие и арабите са използвали като свеобразен афродизиак.
Сред познавачите първият вид е известен като мандрагора на маговете. От него са приготвяни амулети и талисмани за привличане на късмет и за защита от беди и нещастия.
Смятало се, че мандрагората събужда творческите сили у човека и увеличава неговият чар и обаяние. Вторият вид е използван по-често като лечебно растение.
