Лазаровден се свързва с доста поверия.
В днешното забързано ежедневие обаче сякаш забравяме да обръщаме по-голямо внимание на празниците.
Малко са местата, на които все още се спазват традициите за всеки един празник.
Не бива обаче да забравяме, че именно традициите са тези, които ни крепят и не трябва да ги потъпкваме.
В следващите редове ще ви припомним позабравени вече поверия за Лазаровден.
За никого не е тайна, че на този ден домовете се обикалят от лазарки.
Според народното поверие, ако лазарките пропуснат някоя къща, то тя ще бъде сполетяна от нещастие.
Понякога се случва момите умишлено да не отидат в някоя къща. Това обаче наистина се случва изключително рядко.
По стара традиция лазарките в никакъв случай не посещават домовете на „падналите“ и отхвърлените.
Народните вярвания сочат, че на Цветница мъртвите се разпускат от гробовете и могат да се върнат при живите.
Периодът, в който мъртвите души са на свобода, е до Архангеловден. Tогава Господ ги прибира отново.
Именно за да се засвидетелстват обичта и уважението към починалите ни близки, се устройва Лазарска задушница.
В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробищата, за да прекадят. Преливат ги с червено вино и раздават жито и краваи.
Същата вечер или навръх Лазаровден всяка стопанка трябва да раздаде малки обредни хлебчета.
Всяко от тях се нарича на името на някой от починалите близки или роднини.
Обредните хлебчета задължително трябва да бъдат нечетно число.
Именно заради вярването, че мъртвите се разпускат, се палят и огньове на гробовете.
Смята се, че светлината ще им помогне да се ориентират по-лесно по пътя към дома.
Същата работа върши и свещичката.
Народните поверия сочат, че девойката, която е лазарувала и се е кумчила, може да бъде похитена от змей.
Тя вече има правото да се моми и да бъде в очакване на своето венчило.
Снимка:borbabg.com
