Като всеки друг празник, Никулден също има своите традиции, които трябва да бъдат спазени.
Според народните вярвания в образа на този светец се преплитат чертите на езическия бог Посейдон и на добродетелния християнин.
Това е и причината, поради която народът ни тачи Св. Никола като патрон на рибарите и моряците. Освен това той е и покровител на езерата, реките, моретата и океаните.
Светецът издъхва на 6 декември 345 година, а паметта чу се почита и до днес. Традицията повелява на Никулден моряците да останат на сушата.
Митовете и легендите гласят, че Никулден носи и първия сняг. Той пада от бялата му дълга брада. Често пъти лютата зима настъпва именно след 6-и декември.
Съгласно традициите на този ден цялото семейство се събира на трапезата, която остава сложена през целия ден. На този празник трапезата не се отсервира. Народните приказки гласят, че Варвара вари, Сава пече, а Никола идва с голямата лъжица и гощава гостите.
Неизменна част от трапезата за Никулден е шаранът.
Той може да бъде заменен и от друга риба, но задължително условие е тя да има люспи.
Преданията разказват, че светецът спасил продънена лодка от потъване, запушвайки дупката с шаран.
Именно поради тази причина шаранът е традиционно ястие на този празник.
В древни времена рибникът бил задължителна част от трапезата. Той представлява шаран, изпечен в тесто.
Освен това на масата трябва да присъства и обреден хляб, който се нарича Никулски хляб, Боговица, Светец или колак. Хлябът задължително трябва да се освети.
Поверието гласи, че когато чистите люспите на шарана, трябва да сте особено внимателни някоя от тях да не падне на земята и да не я настъпите.
Ако това се случи, е лоша поличба, предвещаваща болести или смърт.
Според традицията най-голямата люспа от шарана трябва да сложите в портфейла си. Смята се, че тя ще ви носи стабилни доходи през цялата година.
Костите не се изхвърлят в коша, а се закопават или се пускат в течаща вода, за да има благополучие и да се множи семейството.
Едно време майките правили амулет за децата си от костта от главата на шарана, която прилича на кръст.
Той бил пришиван на елечетата им, за да ги предпазва от болестите.
По традиция на този празник се посвещава рибен курбан.
Шаранът задължително трябва да бъде приготвен цял, пълнен с орехи и ориз. Когато вече е готов, се прикадява, разчупва се и се раздава за здраве.
Поради факта, че празникът се пада по време на Коледните пости, на трапезата трябва да присъстват само постни ястия – боб, пълнени чушки с ориз, постни сарми, варена царевица, жито и др.
