истории

Обидена съм: Родителите ми прехвърлиха всичко на злобната ми сестра! За мен няма нищо!

Алчната ми сестра ги настрои срещу мен

Получихме интересен коментар към тази история. Прочетете какво споделя Еми:

Аз се грижих 10 години за болните ми родители и въпреки това, на мен не са дали нищо.

Преди години моите родители купиха апартамент на сестра ми, която е по-малка от мен. На мен не са купили нищо.

Аз теглих кредит, за да си купя жилище. С помощта на свекър ми и свекърва ми успях да го изплатя.

Тогава преглътнах! Мислех си, че на мен ще оставят къщата… Освен това, само аз и съпругът ми полагахме грижи за тях.

Но не би – преди около 2 години майка ми започна да се държи странно с мен, да се заяжда без повод и да ме обвинява в някакви измислени неща.

Тогава още ми мина през ума, че сестра ми, която е слабостта на майка ми, е успяла да я настрои срещу мен.

Тогава разбрах, че тайно от мен са й преписали къщата под формата на покупко-продажба, за да не мога да оспорвам.

Много ми беше обидно, че по такъв долен начин ме изиграха и ме лишиха от наследство.

Все пак това е бащината ми къща! Аз с нищо не съм заслужила така да бъда отритната от собствените си родители и сестра.

Все още се чудя и на безочието на майка ми и сестра ми… По какъв начин са принудили баща ми, който е инвалид след инсулт, на легло, неподвижен и неадекватен как се е подписал на документа за продажба на къщата си.

Чудя се и на нотариуса, който е изповядал сделка с толкова болен човек! Колко ли безскрупулен и алчен е самият той и си е затворил очите пред факта, че баща ми не може да държи химикал, камо ли да се подпише…

В началото мислех да оспорвам и да ги съдя, защото това си е очевидна измама и възползване от състоянието на баща ми. Но после реших, че има кой да ги съди.

Майка ми и сестра ми рано или късно ще си понесат наказанието. На майка ми съм й пожелала, докато е жива, а и след това, да не намери и миг спокойствие поради това, че по такъв начин е разделила децата си.

А на сестра ми съм й пожелала от алчност да й преседне и този грях, който стори спрямо мен, да й тежи на съвестта докато е жива!

Много ми беше обидно… Оттогава спрях да ходя при тях, не съм ги чувала и виждала. Отнесоха се с мен сякаш аз не съм им никаква. А сестра ми винаги е била злобна и завистлива към мен. Убедена съм, че тя ги настрои срещу мен.

Жал ми е за баща ми, защото знам, че ако той беше здрав, никога не би допуснал това! Алчността на сестра ми е безгранична и умело се възползва от слабостта на майка ми към нея, за да ми навреди.

Пожелавам й един ден да си получи заслуженото, а на майка ми – да не намери и миг спокойствие за това, че по такъв начин е разделила децата си…

Еми

Снимка: Pixabay.com

4 коментара

  1. А замисляла ли си се ,че може би си осиновена и ,че тя е тяхно дере и те не искат да оставят на чужд имотите си ?

    1. Какво ако е осиновена,нали тя е помагала грижи.Ако е осиновена защо не й кажат?????Човешката злоба и алчност нямат край!

    2. да може би си права Емито трябва да помисли върху това.но и осиновена да е пак е подло….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button