С Краси бяхме не само колежки, а и приятелки. Запознахме се преди две години, когато тя дойде на работа във фирмата, в която работех.
Не познаваше никой, идваше от Раднево да живее и работи в София и нямаше приятели. Започнахме да си говорим, после тя се премести до моето бюро.
Сутрин се виждахме преди работа и си купувахме банички, кроасани, хот-дог, все вкусни неща за закуска. На обяд си поръчвахме в офиса храна – предимно пици, дюнери, хамбургери, скара, сладоледи и обядвахме заедно. Събота или неделя излизахме на сладкарница.
Краси обожаваше торти. Тя е страхотен човек, сладкодумна, с чувство за хумор, винаги готова да помогне.
Заведе ме на гости и в родния й град. Запозна ме с родителите си и роднините й. Гостоприемни и сърцати хора.
Единственият проблем за мен беше, че за тези 2 години аз качих около 25 кг.
Краси ядеше много.
Мога да кажа, че ядеше по цял ден. В квартирата й беше като в магазин. Имаше щайги с лук, чесън, буркани с месо, с чушки, с лютеница… Имаше всичко и по много.
На бюрото й винаги имаше нещо за похапване. Тя ме черпеше, аз я черпех и така не разбрах как от 68 кг. станах 93. Ние сме на една възраст – на 35 години.
Един ден изкачвахме стълбите на един подлез и се спряхме на половината задъхани. Не ми стигаше въздух, боляха ме коленете. Тогава й казах:
– Краси, така не може повече. Трябва да отслабнем!
Тя ме погледна учудено:
– Ние не сме дебели. Сега е 40 градуса на сянка. Нормално е да се задъха човек.
– Не знам, Краси, майка ми и баба ми са по-слаби от мен – й казах аз.
– А моите са си колкото мен – ми отвърна тя.
Осъзнах, че килограмите започнаха да ми пречат.
Същата вечер си записах час при една диетоложка. След няколко дена я посетих. Направих изследвания, оказах се в преддиабетно състояние. Жената ми предписа лекарства и режим на хранене и накрая каза: „Всичко е в твоите ръце. Ако ти искаш, ще стане.“
Започнах!
Храната, която беше разпределена за пет хранения, аз можех да я изям само на закуска, та и да не ми стигне. Това си беше пълен глад. Ядки, салатки, месо и яйца – това не е за наяждане. Но най-големият проблем дойде третата нощ.
Аз бях свикнала да изяждам по един шоколад преди да си легна. Събудих се, треперейки за сладко. Не знам какво е абстиненция, но цялото ми тяло се тресеше. Станах и започнах като луда да отварям всички шкафове вкъщи и да търся шоколад. Знаех, че няма, защото нарочно не си купувах, но пак търсех.
Отварях шкафа за обувки, шкафа в банята, изобщо навсякъде с надеждата да има забравено шоколадче.
Сетих се, че диетоложката каза да ям сушени плодове и нападнах едни фурми.
Ефект нямаше.
Погледнах часовника – 3 ч. през нощта. Започнах да мисля къде има денонощен магазин около нас, за да си купя шоколад. Може би тогава страхът да изляза сама посред нощ надделя и ме спря.
Хапнах още фурми и сушени сливи, но до сутринта почти не можах да заспя.
На следващия ден Краси ми сподели супер разпалено, че и тя иска да отслабне и сме заедно в това. Стана ми супер. Заведох я при диетоложката. Не бях сама. Щяхме да се борим двете с килограмите.
Но радостта ми не продължи дълго. Пет дена с моята приятелка Краси ядяхме заедно, споделяхме си постоянно коя какво изпитва, мерехме се на кантара и обсъждахме какви дрехи ще си купим после.
Мислех, че сме в правия път.
На шестия ден Краси каза, че няма да ходим заедно до офиса, защото имала да свърши нещо преди работа. Отивайки към офиса, я видях как си купи баничка и веднага я захапа. Изяде я на 3-4 хапки.
Не й казах нищо като се видяхме. Следобед обаче видях в кошчето под бюрото й кутия от пица. Тя улови погледа ми и веднага каза:
– На Калоян е. Не е моя.
Неговото кошче било пълно и си хвърлил кутията тук. На Калоян бюрото е през 10 бюра. Замълчах си. Ясно ми стана, че ще продължа сама. На следващия ден Краси вече не се криеше. Ядеше си като преди.
Поръчваше си с колегите пици, сладоледи, всичко. На мен ми каза, че ще пробва пак по-нататък с режим, защото сега й се виело свят от глад.
За 6 месеца свалих 20 кг. и засега ги задържам.
Тотално промених начина си на хранене. Но както казват хората, като печелиш, не знаеш какво губиш. Е, аз загубих моята приятелка Краси. Тя се отдръпна от мен.
Обядваше си с другите колежки. Поръчваха си познатите мазнотии и си хапваха на воля.
Не разбрах защо видът на храната така ни раздели.
Това ли беше цената на моята нова фигура? Едно приятелство?
Ани
Снимка: Pixabay.com
