Свекърва ми е Козирог – и ако трябва да съм честна, понякога имам чувството, че живея не с един човек, а с цяла институция. Всичко при нея е по правила, по график и с някакъв невидим стандарт, който никога не достига никой друг освен самата тя.
Още от първия ден, в който се нанесохме със съпруга ми в апартамента (който, разбира се, тя ни „предостави“ временно), започнаха малките забележки.
„Така не се подреждат чиниите“, „пердето не стои добре“, „в нашето семейство неделя е ден за почистване“.
Първоначално си мислех, че просто иска да помогне, но с времето разбрах, че за нея контролът е форма на грижа.
Най-трудно ми е, че никога не показва одобрение. Мога да сготвя нещо с часове – тя ще го опита и ще каже: „Малко повече сол щеше да му дойде добре.“ И толкова. Нито „благодаря“, нито „браво“.
Сякаш похвалата е ресурс, който трябва да се пести.
Синът й – моят съпруг – е свикнал с това и дори не го забелязва. За него това е нормално. Но за мен… понякога се чувствам като ученичка, която постоянно държи изпит.
Дори когато идва на гости (тя живее сама в съседния апартамент), започва да оправя неща из дома ни, без да пита – подрежда шкафове, мести предмети, все едно моето мнение няма значение.
Имало е моменти, в които съм се опитвала да поговоря с нея по-открито. Тя ме изслушва, кимва и казва: „Аз просто искам най-доброто за вас.“ И разговорът приключва там.
Няма място за емоции, за уязвимост – всичко се свежда до „правилното“ и „неправилното“.
Понякога се чудя дали някога ще ме приеме истински или винаги ще бъда „жената на сина й“, която трябва да доказва, че заслужава мястото си. Опитвам се да поставям граници, но това е трудно, когато отсреща стои човек, който е убеден, че винаги знае по-добре.
И все пак… има моменти, в които виждам и друга страна от нея – когато тихо остави буркан домашна лютеница или попита дали съм добре. Може би това е нейният начин да обича. Просто е различен от моя.
Аз съм зодия Овен и съм доста по-чувствителна. Не знам как да угодя на свекърва си…
Михаела
Снимка: Pixabay.com
