истории

Моите родители са на 73 години и още се обичат! Исках семейство като тяхното!

Примирих се, че няма как да осъществя част от мечтите си

От малка винаги съм искала да имам семейство като това на моите родители, които днес са на 73 години и продължават да се обичат.

Уви, при мен не се получи така!

Първият ми съпруг имаше дъщеря на 4 години, а двамата създадохме още две деца. Бракът ни не продължи дълго. След това се свързах с друг мъж, който нямаше деца и много искаше заедно да имаме поне едно. Така и направихме. Връзката ни се разпадна, без да знам защо точно.

Моят нов приятел има две деца – на 8 и 12 години. Смятах, че с него можем да създадем истинско семейство. Мненията ни по много въпроси обаче се разминаваха напълно.

Той се измъчваше от гузна съвест по отношение на бившата си съпруга и когато децата му идваха у нас (два пъти месечно), аз сякаш не съществувах.

Между мен и приятеля ми се появи напрежение. Обичахме се, но начинът, по който живеехме, не ме задоволяваше. Мечтаех за едно хармонично ново семейство и ми беше трудно да приема тази ситуация.

За щастие, успях да обсъдя с него всичко, което ме измъчваше, и заедно решихме да поправим нещата. Вече съм убедена, че хубавите връзки не падат от небето и трябва да се изграждат съзнателно.

Приех, че някои от мечтите ми ще си останат неосъществени, и вече дишам по-леко.

Например знам, че няма никога да имаме любовна ваканция само двамата, защото приятелят ми прекарва всяка своя отпуска с децата си. От своя страна, аз се организирам така, че да не се чувствам сама – виждам се с приятелки, със сестра ми.

Опитът ме научи, че човек трябва да е солиден психически, за да не остави разочарованията да вгорчат живота му. Проявих мъжество и спасих нашата връзка с цената на една „преразгледана“ мечта.

Магдалена, 40 г.

Мнението на специалиста:

Телевизионните сериали са пълни с истории за разведени, които продължават да се виждат като приятели, за деца от няколко брака, които се обичат като истински братя и сестри, за големи семейни сбирки на бивши и настоящи роднини, преливащи от щастие.

Хубаво… като на кино.

Но тези, които наистина са в подобни ситуации, знаят колко този образ е далеч от действителността.

Щастието във втория или третия брак почива на компромиси…

Компромиси към децата на другия, отгледани по различен начин, към бившите съпруги и съпрузи и тяхната често неизбежна намеса, към самия настоящ партньор и неговото минало.

Историята е публикувана в „Жyрнaл“

Снимка: Pixabay.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button