Вие сте 30-годишна, с добро образование, може би имате престижна професия, семейство, деца.
И все пак господар ли сте на живота си? Мислите ли, че вашите действия са ваш личен избор?
Много често просто не си задаваме този въпрос. Нали за родителите си ние винаги оставаме деца. Нормално е да ни направляват в известна степен, да черпим от опита им.
Нормално е да искат за нас най-доброто – да успеем в живота.
Проблемът идва, когато това се превърне в морално задължение – бреме, което обикновено носим с години, дори и в най-зрялата си възраст.
Ние трябва да успеем, за да не разочароваме тези, които ни обичат, за да оправдаем надеждите и илюзиите им. А ако не успеем?
А това е толкова естествено, най-малкото защото сме човешки същества. Започваме да се лутаме между себеомразата и чувството на вина – вина за това, че не сме съвършени, чужда вина.
Днес много млади хора са жертва на любовта – „разменна монета“, на любовта, която трябва да се заслужи. А тя е жестока дори за 30-годишните деца.
За да се чувстваме пълноценни, сме толкова зависими от одобрението на родителите си, че често им предлагаме една цензурирана версия за живота си, подчертавайки успехите и премълчавайки лошите страни.
Т.е. предлагаме им това, което искат да чуят. Това малко или повече ни задължава да живеем живота, който те са ни определили, а не който бихме искали.
Не е чудно, че понякога не знаем какво искаме. Да се опитаме да бъдем самите себе си е първата стъпка към това да пораснем. Слава Богу, не е късно и на 30 години.
Повечето родители биха приели избора на децата си, дори само защото иначе биха ги загубили.
Да създадеш дете е не само въпрос на себереализация, но и отговорност да го приемеш и да му позволиш да бъде такова, каквото е.
Когато животът ви поднесе поредната неприятност (а той не си ги спестява) и в съзнанието ви няма нищо друго, освен натрапчиви мисли:
„аз нямам шанс, не мога. . ., не съм.. .“, помислете за кого правите всичко това, не робувате ли на образ, който не сте вие, а е роден от една родителска химера.
Правото да не успеете е и ваше право. Освен това не смятате ли, че тяхната представа за личен успех може да не съвпада с вашата?
Помислете си колко компромиси правите, за да поддържате щастието на родителите си. Те струват вашето собствено. Понякога за цял живот.
