Вино по нашите земи се леело още в праисторическата епоха преди 7000 години. Червената напитка била неизменна част от пиршествата в тракийските дворци.
Така нареченото черно тракийско вино било с много висок градус и именно затова гърци и римляни го разреждали, за да може да го пият. Изворите говорят, че траките го пиели чисто.
„Има многобройни описани случаи как царете им обичали да си пийват. Например цар Котис се напил с вино до такава степен, че убил двама от своите слуги, защото не му довели в леглото самата богиня Атина Палада, с която да прекара нощта“, разказва археологът проф. Николай Овчаров пред в. „Телеграф“.
Виното играело основна роля във вакханалиите, които ознаменували началото на новата година при траките. По време на бурните пиршества древните пиели несметни количества вино, а тракийските девойки много се разпускали, пише старогръцкият историк Херодот.
„Празникът ознаменува началото на новата година според техните виждания. Тези оргии, свързани до голяма степен със сексуална разпуснатост и с много пиене на вино, всъщност водят в техните представи до съзиданието, до новото начало“, отбелязва археологът. Античните гърци и римляни осмиват много траките заради любовта им към чашката.
Самите гърци смятат, че червената течност не трябва да се пие чиста и има различни пропорции на разреждане. Най-популярната е 1 към 3, но на някои места се стига до 1 към 16, което практически превръща виното в плодова напитка.
Класическото разреждане обаче е 1 към 3, т.е. на една част вино се слагат три части вода. Слагала се топла вода, за да може да се усеща по-добре ароматът на напитката. Гърците се учудвали, че траките погребват своите царе със злато.
Самите те смятали, че благородният метал може да се използва за много по-важни цели, отколкото да лежи в земята. Виното се използвало за скрепяване на дружбата. В преддверието на дворците се оставяло оръжието при преговори. Никой не влизал с него в залата за пир.
Самото вино се приготвяло в така наречените шарапани, които са специални места за изстискване на гроздовия сок.
Такива има на Перперикон и в Източните Родопи, отбелязва ученият. Прабългарите със сигурност са надигали чаши с вино. Освен това има и други питиета, които са леко алкохолни, като медовината.
„Предполагаме, че предците ни като номади са пиели кумис. При последната си експедиция до Централна Азия успях да пия кумис, който е изключително леко алкохолно питие – не повече от 4-5 градуса. То представлява ферментирало мляко от кобила“, уточнява професорът.
Ракията дошла много по-късно на трапезата на българина. Огнената напитка е арабска и е измислена някъде около 8-и век.
„И до днес има едно питие, наречено арак, което е забранено, но не във всички арабски страни. То се пие в по-либералните държави като Сирия и Ливан и е доста приятно“, обяснява професорът. Според него огнената напитка се е пиела у нас в периода на османското владичество.
Дискусията откога в България се пие ракия се разгоря, след като във Велико Търново беше намерена част от керамична купа, върху която на два реда на старобългарски е написано: „Аз пих на празника ракиня.“ Според професора обаче не е сигурно, че се чете думата „ракия“.
В христоматията по средновековна история на България е публикувано едно донесение на османския военоначалник Лала Шахин, който се опитва да превземе София в 70-те години на 14-и век. То описва София като здрава крепост. За гарнизона казва, че е съставен от много смели мустакати мъже, но отбелязва, че имат един порок – пият вино и ракия.
„В последно време обаче това донесение на Лала Шахин до султана се подлага на съмнение като фалшификат, т.е. смята се, че текстът е измислен по-късно“, казва още проф. Овчаров.
