Животът на жената минава през различни етапи. Не говоря за съпоставката с розата, която с годините разцъфва като красива пъпка и с времето става пo-красива и търсена.
Думата ми е за помъдряването на жената и за нетърпимостта й към експлоататорския манталитет на мъжете, които от обект на обожание се превръщат в обект за употреба.
Бях млада, наивна и глупава. Осъзнавах, че съм красива и сексапилна, защото привличах неудържимо мъжете, но тогава бях наивна – мечтаех да имам мъж, който да ме обича, спретнат дом и хубаво семейство.
След сватбата се роди дъщеря ми, а съпругът ми бързо показа бурния си нрав – или ме любеше, или ме ревнуваше и биеше. И така… постоянно.
Реших да се оплача на мама, а тя ме погна: „Имаш здрав и прав мъж, със заможни родители.
Няма какво да търсиш кусури. Ще го търпиш – съпруг ти е. Другите жени как търпят!“ Не ми стана по-леко от майчините й напътствия. Животът ми следваше своя неизменен кръговрат – любов, бой, милувки, кавги…
Измъкнах се от ада!
Накрая ми писна. Взех детето и напуснах Мишо. Родителите не искаха да ме видят след развода. За тях бях неблагодарница и глупачка.
Живеех с детето ту при една, ту при друга приятелка. Не виждах светлина в тунела – сама жена с невръстно дете на ръце, без пари и без покрив над главата си.
Първо си намерих работа като лелка в детска градина. Така реших два проблема – с отглеждането на детето и с финансите. После потърсих опора в – бях се напатила от млад и красив мъж.
Трябваше ми по-възрастен, с положение, който да ме цени и да ми трепери. Но… тези мъже отдавна са заети и са примерни съпрузи, бащи, дядовци. Аз ги оцених от една друга страна – като прекрасни любовници.
Обсипваха ме с подаръци, с внимание, с любов. Бързо се преместих в луксозен апартамент, назначиха ме на престижна и високоплатена работа, движех се в различна среда, където се чувствах по-специална – на високопоставени персони и на светския елит.
Подсигурих бъдеще за мен и дъщеря ми… Не си губех времето. Записах висше образование, преместих детето си в елитно училище и започнах да градя кариера, имидж и добро имотно състояние.
Тъй като бившият ми съпруг не ставаше за нищо, притисках свекъра. Той искаше да поддържа връзка с внучето и с мен, а това си имаше цена – всички разходи за невръстната ми дъщеря поемаше той.
Така подсигурих бъдещето на детето си с апартамент, кола, която карах аз, с престижни колежи, уроци, почивки…
Тогава разбрах случайно, че бившият ми има намерение да заминава да работи и ще живее в Нова Зеландия. Беше си продал апартамента, всичките имоти, колата, за да има пари кеш. С любовницата си бяха купили билети за самолет и след десет дена отлитаха.
Поставих бившия там, където му е мястото!
Всеки ще каже: е, и какво като заминава? Тъкмо ще е далеч и няма да създава главоболия. Не е така! Не ме вълнуваше другата жена, а моят благоверен Мишо. Какво ще стане, като отлети, а на детето ще трябва да се подпише един или друг документ?
Къде ще го търся тогава – по пустинята Рангипо или из множеството новозеландски острови? Бях категорична – искам да ми бъде подръка. Мислех денонощно как да го спра.
Намерих старо гадже на висок пост и той повика за проверка бившия ми съпруг, точно преди отлитането на самолета. Така Мишо пропусна полета, а откъде пари да купува нов и скъп билет!?
Така таткото да дъщеря ми остана без апартамент, без финанси и без любима.
Тя бързо се уреди и задоми в Нова Зеландия, откъдето отначало го заливаше със сълзливи писма, изпълнени с клетви за вярност и обич.
Трябваше й половин година, за да срещне мъжа на живота си и да забрави напълно за Мишо. Сега е омъжена, има деца и въобще не се сеща за моя първи съпруг.
И на мен не ми се наложи да го търся да подписва декларации като родител. Не си направих труда да го поканя за абитуриентския празник на нашата дъщеря.
За какво ми беше? Та той не бе никакъв баща! Мен ме биеше, нея не зачиташе, а сега само щеше да ни срами.
Сега моят бивш съпруг живее някъде в дълбоката провинция – беден, сам и състарен. Аз пък се подвизавам на пъпа на София – материално обезпечена, издокарана и обичана повече от всякога.
Л. Р. – 53 г., София
Историята е публикувана в сп.“Журнaл за жeнатa“
