Home / истории / По глупав начин загубих доверието му и сега не знам какво да правя

По глупав начин загубих доверието му и сега не знам какво да правя

Разведох се преди 5 години. Беше дълъг и мъчителен развод след още по-мъчителен брак.

Когато се омъжвах за Милан, вярвах, че той е мъжът на живота ми. Само след няколко години обаче разбрах, че съм се омъжила за най-големия егоист и скъперник на света.

Всеки път, когато трябваше да се купи нещо за вкъщи, той казваше, че сега не му е времето.

И докато чакахме да им дойде времето, в банята плочките съвсем изпопадаха; тоалетната чиния се клатеше като при земетресение, когато някой седне на нея; чешмата в кухнята капеше, балатумът в коридора се изпокъса; а тапетите вече не личеше какви са били в деня на залепянето им.

За разбитите панти на вратите на гардероба и двата изгорели котлона на печката пък въобще не ми се говори. Не ходехме нито на гости, нито да седнем да изпием по бира или кафе някъде, нито на театър. А да ми вземе пък подарък по някакъв повод? Абсурд!

За него това бяха излишно похарчени пари. И винаги когато си вземеше заплатата, си я държеше в джоба и ме питаше колко ми трябват, ако му поисках пари да купя нещо за вкъщи.

Накрая ми писна и подадох молба за развод, защото това не беше живот, а мъчение. След година и половина най-после бях свободна.

доверие

Вече не ми вярва

Добре, че имах апартамент от баба си. Давах го под наем, но още докато течеше разводът ми, помолих квартирантите да го освободят и се прибрах там.

В началото бях точно като отвързана от синджир – купувах си само деликатеси, хранех се по ресторанти и се регистрирах в няколко сайта за запознанства. Вярвах, че сред цялото море от самотни мъже все ще се намери един и за мен.

Признавам, тогава направих много глупости, спах с кого ли не, но твърдо бях решена, че няма да се спра, докато не попадна на единствения.

На два-три пъти мислех, че съм го открила, но накрая се оказа, че с нищо не са по-добри от бившия ми. И точно когато се бях отчаяла, се запознах с Васил. Не в сайтовете, а при една приятелка.

И той като мен беше разведен, нямаше деца и искаше да намери жена, с която да остарее. Започнахме да се срещаме и неминуемо стигнахме и до се*са. Боже, сякаш Господ ни беше създал един за друг!

Само след месец вече живеехме заедно и аз разбрах какво е да имаш до себе си истински и грижовен мъж. Потъвах в прегръдките му и знаех, че е готов да ме защити от всичко. И изведнъж сякаш някой хвърли камък в спокойното море от обич, в което плувахме с Васил.

Обади ми се един от онези мъже, с които се срещах след развода си. Директно ме попита искам ли да подновим срещите си, защото навремето сме си пасвали идеално в леглото.

Понеже ми звънна от непознат номер, вдигнах, без да се притеснявам, но само няколко секунди след това усетих как цялата пламнах, започнах да мънкам, че сега не мога да говоря, че не искам да ми звъни повече, че го моля да не настоява.

Когато разговорът най-сетне приключи, ми идеше да потъна в земята, защото през цялото време Васил беше до мен и сто процента беше чул някои от нещата, които ми каза онзи. Вместо да му предам разговора и честно да му разкажа за трудните месеци след развода ми, аз започнах да мънкам и да се оправдавам.

И тогава усетих как Васил се отдръпва от мен. След този разговор той се промени. Вече не ме целува така, както ме целуваше преди, и започна да ми подмята разни неща за доверието, за лъжата и че явно няма жени, които да са напълно искрени с мъжете.

С всеки изминал ден ние двамата все повече се отдалечаваме, но аз не мога да се примиря. Кажете ми, как да си върна доверието му?

Илияна

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*