Те говорят много за човека и поддържат ентусиазма в живота, но понякога са дълбоко „заровени“ в нас или остават неосъзнати. Да събудим желанията си е възможно и е необходимо за щастието.
Много по-често говорим за проблемите си, отколкото за това, което искрено желаем. Оплакванията и мърморенето се оказват далеч по-лесни от разкриването на емоциите и неосъзнатите ни стремежи. Но това не ги прави несъществуващи.
Всички ние сме пълни с желания и е нужно съвсем малко, за да ги съживим! Те са ни необходими, за да живеем нормално. А липсата на стремежи е патологично състояние, характерно за депресията.
Оставаме реалисти
Добре е да се мечтае, но мечтите не бива да се превръщат в бягство от действителността. Колкото по-близки са желанията ни до нашия действителен живот и до реалните ни способности, толкова по-щастливи се чувстваме.
Истинските мечти са като гръбначен стълб, около който се изграждаме. Важно е да не се затваряме в тях и да запазваме капацитета си за възприемане на новите неща в живота, да останем гъвкави към промените в обстановката.
Изглежда ви малко сложно? Всъщност е лесно, ако се придържаме към няколко изпитани правила.
Бъдете конкретни
Много от нас усещат, че нещата в живота им трябва да се организират иначе, но по-малко са тези, които превръщат това в конкретна програма. Когато си задавате въпроси, търсете отговори, които започват с „например“. Не сте доволни от професията си и бихте искали да се занимавате с нещо друго? Вживейте се в няколко „например“, за да си дадете сметка за конкретните измерения на други, може би мечтани професии.
Един отговор никога не е достатъчен. Изследвайте желанието си „от корен“ – да, за това е нужно и малко кураж!
Определете няколко желания-компас
Желанията са отражение на личността и представляват ориентир в живота. Има моменти, когато е важно да ги разберете, за да продължите напред, пише. сп.“Здравен журнал“. Да вземем за пример периода на пенсионирането – повечето хора са устроени така, че трябва да започнат нови занимания, за да постигнат чрез тях удовлетворението, което преди им е носела тяхната работа.
Започнете с анализ на вече свършеното от вас – с какво от постигнатото се гордеете най-много? Кое в професионалния ви път е давало смисъл на живота ви? А може би то е извън професионалната област и се отнася до възпитанието на децата? Или пък до вашите творчески занимания – писане, рисуване, пеене и т.н.
Отговорите на тези въпроси ще ви вдъхновят за нови търсения, така че да осмислите следващия период от живота си – с повече свободно време и по-зрели удоволствия.
Направете списък на желанията си
Това, което ни прави щастливи, е удовлетворението и удоволствието – две усещания, способни да дадат смисъл на живота ни. Куриозното е, че обикновено не става дума за големи житейски проекти, а за привидно не така значими неща.
Направете си списък на желанията, които чакат своя ред да бъдат осъществени. За да ви е по-лесно, си задайте въпроса „Какво бих направил, ако спечеля голяма сума от тотото?“ Оставете въображението си свободно да се насочи към нови неща. След това запишете фантазиите си – по този начин веднага ще отсеете ценното от безсмисленото.
Вдъхновявайте се
Вдъхновението позволява на мечтите да се свържат с личността на човека. Всичко, което може да улесни тази връзка, е добре дошло за осъществяването на желанията – книги, музика, танци… Когато мечтите от представа се превърнат във физическо усещане, човек по-лесно си дава сметка кои са най-съкровените му стремежи.
Позволете си някоя глезотия
За щастие не всички желания са свързани със сериозни неща. Препоръчително е да не забравяте дреболиите, за които се смятате вече прекалено пораснали. А може би в детството си сами сте се стремили да изглеждате по-големи и зрели?
В такъв случай „капризите“, които не сте си позволявали, все пак ще ви напомнят за себе си. Всеки от нас има правото на своето парче шоколадова торта! Не се отказвайте – това безсмислено наказание ще ви попречи да изживеете удоволствието от възнаграждението и ще блокира излишно механизма на удоволствията у вас.
Чуйте тихия глас вътре във вас
Едно говорим, друго мислим. Има неща, които никога не казваме на глас, но все пак ги чуваме, дори да не искаме. Този вътрешен глас е най-силен сутрин на събуждане, в сънищата и… под душа. Струва ви се, че той ви дестабилизира? Още по-добре – това усещане е необходимо, защото носи важна информация.
Запушете устата на вътрешния цензор
Обикновено той казва неща като „Трябва да си перфектен“, „Нямаш право на почивка“, „Егоистично е да искаш това“ и т.н. Този вътрешен прокурор не сте вие. Той е плод на възпитанието в дух на перфекционизъм, чувство за вина, строги морални догми, включително по отношение на родителите, незачитане на собствените емоции. Ако се вслушате внимателно в думите на цензора във вас, ще разберете, че единствената ви реакция трябва да е: „Млък!“
Освободете се от фалшивите вярвания
„Нямам късмет”, „На мен все лоши неща ми се случват”, „Каквото и да правя, все излизам виновен” и какви ли не подобни мисли се въртят в главите ни обикновено без всякакво реално основание. Има хора, които обичат да се смятат за жертва, други просто приемат мнението на околните за истина.
А всички тези отровни изречения могат да бъдат заменени с противоположни твърдения: „Роден съм с
късмет”, „Винаги ми се случват прекрасни неща” и т.н. Фалшивите негативни вярвания дават представата за един свят в черно и бяло, а светът всъщност е многоцветен.
Приемете, че е възможно да сте сбъркали, когато сте повярвали, че сте прекалено срамежливи, прекалено дебели, за да ви харесват, или недостатъчно интересни. Песимизмът изкривява действителността, а това няма как да е полезно.
Дайте имена на желанията си
Психолозите понякога използват метода на словесните сигнали. Хората, които нямат желание за нищо, реагират на думи, свързани с детството им или с определени емоции. Такива понятия са „семеен обяд“, „първа целувка“, „пощенска картичка“ и т.н. Потърсете думите, които дават аромат, вкус и смисъл на живота ви. Ще видите, че с тях са свързани още усещания, които могат да ви вдъхновят за нови желания и стремежи.
