Когато с Константин решихме, че е време да узаконим своята 3-годишна любов, не предполагахме колко усилия ще са нужни да организираме ритуала, за който казват, че трябва да е най-прекрасният в живота на всяка двойка.
Аз исках нещо различно, например да съберем приятели на брега на морето.
Или пък да отидем на някое красиво място в Родопите, да стъпвам боса по тревата, а птиците да пеят около нас. Бъдещата ми свекърва обаче се заинати – имали много роднини, които тя искала да покани.
Обещала на бащата на Константин, който е починал доста отдавна и аз не го познавам, че ще направи за сина им всичко необходимо, за да не страда, че татко му не е до него. Опитвахме се да й обясним, че той би бил по-доволен, ако и Константин е щастлив, обаче… така и не успяхме.
За жалост аз нямам майка.
Моите родители се разведоха много отдавна, после мама почина и ме отгледа татко.
Той, милият, също искаше да ме заведе до олтара и да има много гости и усмивки на празненството, но все пак ни остави сами да решаваме. Дори не знам как свекърва ми го омая с приказките си и успя да го привлече на своя страна.
Баща ми първо предложи да се включи и да ни помага за организацията, а след това лека-полека двамата се съюзиха и започнаха да ни дават разни идеи, на които ние трябваше да казваме само „да“.
Предложиха ни да избираме от списък с няколко ресторанта с градини, две столични църкви за венчавката и ритуалната зала.
Единственото, за което не ни се месеха, беше булчинската рокля и костюмът на младоженеца. Разбира се, настояваха да платят разходите до стотинка.
Всичко това ме вбесяваше ужасно и аз реших да им натрием носовете. Започнах да навивам Константин да се облечем с карнавални костюми.
Не бях очаквала, че чувството му за хумор ще му изневери точно в този момент.
Годеникът ми не само не прие моето шеговито хрумване, ами се разсърди – искала съм да се подиграя на майка му.
Нима не ми било жал, че ще разочаровам и своя баща.
И както понякога се случва, от една искра пламна голям скандал.
Започнахме да се разправяме и стигнахме дотам, че аз си събрах багажа и се върнах в своята гарсониера, като му заявих, че сватба няма да има и въобще да не ме търси повече.
Давам си сметка, че малко попрекалих, но ми беше обидно, че ме постави на второ място – сякаш щеше да се жени не за мен, а за майка си.
Две седмици му се сърдех, въпреки че той ми звънеше през ден да ме пита дали съм сигурна, че искам да откажем резервацията в ресторанта и да отменим сватбата.
Отговарях му с „да“, но все повече се разколебавах. Накрая, разбира се, му простих, защото го обичам много.
Константин ми призна, че дълбоко в себе си е бил сигурен, че така ще се случи и затова нито е съобщил на гостите, нито е отменял празненството.
Така че на определената дата сватбата ни се състоя!
Бях истински щастлива, а като видях как се е облякъл татко, направо ахнах. Никога преди не е бил толкова елегантен. Свекърва ми също се беше постарала – беше облякла дълга черна рокля с красиво колие от бели перли.
Най-голямата изненада обаче ни очакваше в ритуалната зала. Забелязах, че освен кумовете, малко встрани от нас на предната линия застанаха и родителите ни. В първия момент реших, че тук такъв е обичаят.
Скоро обаче разбрах какво се случва. Оказа се, че майката на Константин и моят баща, докато организирали нашето празненство, решили да се оженят и те. Така сватбата беше двойна, както и всичко останало – наздравиците, поздравленията и щастието ни.
Мирела
Източник:Лична драма
Снимка:Pixabay.com