За нея няма закони, алинеи и параграфи. Няма да намерите и дума в учебниците по право.
Защото майката не може да влезе в ролята на съдник – прокурор или съдия, тъй като всяко нейно решение се диктува от сърцето й. От майчиното сърце!
Бях горда на младини, че родих и отгледах двама сина. Обичах ги и все още ги обичам еднакво, но още докато растяха, виждах колко са различни.
Георги – големият, беше и си остана кротък, затворен и послушен, докато Тодор – малкият, бе палав, своенравен и с всичко се оправяше сам.
Изучиха се, възмъжаха, създадоха семейства и всеки пое по своя път. Тодор направи фирма, потръгна му, учреди още две, разшири бизнеса, вкара и съпругата си да работи при него.
Вече имат три апартамента – двата са отсега наречени за невръстните им момичета и в момента ги дават под наем. Със снахата карат скъпи коли, пазаруват с кредитни карти, почиват задължително в чужбина. С две думи – живеят нашироко.
В същото време Георги и жена му се свиват финансово с чиновническите си заплати и в сравнение с другите направо мизерстват.
Е, не са умрели от глад, но голямата снаха е много зла и завистлива.
Или насъсква мъжа си срещу богатите и стиснати роднини, които били длъжни да им помагат, или го ругае, че бил мухльо и не ставал за нищо.
Колкото и да ми е болно, трябва да призная, че синовете ми напълно се отчуждиха, да не кажа намразиха.
Преди да почине, съпругът ми се опита да говори с Тодор да вземе при себе си брат си, но удари на камък.
Бизнес с роднини не ставал, пък и Георги бил мекушав, инертен, не умеел да рискува и да прави пари.
Може и така да е, но нали разбирате как се чувства една майка, когато децата й материално са на двата полюса?
Разпъната на кръст! Затова реших, че е справедливо аз да помогна на този, който има по-голяма нужда.
Без да съобщавам, продадох изгодно парцела край морето – наследство от баща ми, и дадох парите на Георги, мислейки, че докато съм жива, Тодор едва ли ще опре до тези пари, че да повдигне въпрос.
За съжаление нещата се развиха по най-нелепия възможен начин.
Съпругата на Георги го накарала веднага да си вземат кола, да направят ремонт вкъщи, да накупят маркови дрехи на сина си и да отидат на почивка в Мексико и Перу.
Сигурно онази глупачка се и похвалила тук-там, защото новината стигнала до ушите на жената на Тодор, който побеснял.
Обади ми се по телефона и ми наговори ужасни неща. Обвини ме, че аз съм направила Георги мързелив и мрънкащ неудачник, защото от малък съм го толерирала.
Изкрещя да забравя, че имам още един син, и никога повече да не го търся! И затвори, без да мога да му кажа колко много се гордея с него и колко ме боли, че с брат му са наследили различни гени.
Вече трети месец отказва да ме чуе и не отговаря на съобщенията, които му изпращам.
Страдам, но продължавам да смятам, че постъпих справедливо. Несправедлива е съдбата, която подлага на изпитания родителите с повече деца.
Лидия
Източник:Личнa дрaмa
