Сигурно си задавате много въпроси: дали хлапето ще издържи дългите учебни занятия, ще се справи ли с уроците, трябва ли да му помагате…
Можем да ви подскажем какво трябва да правите, за да може училищният живот на детето ви да бъде успешен от самото начало.
Цяла година сте се готвили за това събитие, но все пак още не сте готови за промяната в статуса на детето или внучето си.
Затова поработете над себе си – в такива моменти децата очакват от нас признание на независимостта, но и подкрепа в новата обстановка.
Отнасяйте се с уважение – доброжелателното ви отношение ще помогне на детето бързо да приеме новата си роля, която не е никак лесна.
Не забравяйте: вие не сте учител!
Понякога родителите, бабите и дядовците, в желанието си да помогнат на детето, стават твърде взискателни. Все някой стои над него и следи как извива всяко ченгелче.
Поставете се на негово място: как бихте се чувствали под такъв „микроскоп“?
Дори в началото присъствието ви да е необходимо, не се натрапвайте. Помагайте само тогава, когато ви помоли. Така ще се научи на самостоятелност.
Организирайте времето и пространството. За да бъде ученето успешно, премислете в каква обстановка ще минава денят на детето.
Първо, определете кога трябва да седне да си пише домашните – дайте му да хапне и да си почине.
Няма нищо притеснително да минат час-два, дори три и чак тогава да се захване с уроците. Второ, научете го да организира времето си.
Обърнете внимание колко му отнема писането на домашно по един предмет – нека не се разсейва и не губи време с някои предмети за сметка на други.
А за да не усеща ученето вкъщи като досаден тежък труд, превърнете малките домашни междучасия в игра. И трето, погрижете се за работното място на първокласника.
Осигурете му бюро с много чекмеджета или отделно шкафче, защото е ненужно купища тетрадки и учебници да се трупат по бюрото или на пода. Хаосът не помага на съсредоточаването.
И плуване, и пеене, и чужд език, и… По-добре спрете: ясно е, че интересите на детето не трябва да се свеждат само до уроците. Но не допускайте да се увлечете с допълнителните му занимания, съветват специалистите от „Жуpнaл за жeнaта“. Хубаво е да ги има, но не едновременно и не твърде рано.
Най-голямата опасност за един първокласник е физическата и психическата преумора. Има време – не е нужно всичко да стане още в първи клас.
Вярвайте в неговия успех! Децата са много чувствителни към емоционалните преживявания на близките си.
Вашата тревога за оценките и неувереност в способностите на детето се предават и на него. Не се страхувайте, че може да сгреши – засега никой не е измислил друг начин за учене.
Всеки има нужда от подкрепата на близките си – спомняйте си това, докато гледате криволиците в тетрадката.
Не забравяйте похвалите – радвайте се заедно с детето дори на най-малкия успех (например на добре подредената чанта).
Хвалете го не за оценките, а за старателното отношение към работата. Така заложените от самото начало правилни принципи ще му помогнат бързо да се адаптира в училище.
