Смята се, че на този ден се „секат“ денят и нощта.
Двете части на денонощието имат еднакъв брой часове.
Но не само между деня и нощта се слага знак за равенство – „сече“ се и водата в реките, езерата и моретата.
Тя става студена, опасна за здравето и поради това се забранява къпането в нея.
Змиите и гущерите усещат, че кръвта в жилите им започва да изстива и без настроение, лениво, но със страх да не се вкочанят по пътищата и поляните се запътват към зимовищата си.
На Секновение (сечене) нищо не бива да се работи. Денят от седмицата, в който се пада празникът, се смята за лош през цялата година.
В този ден не се замисля и планира нищо важно, нито пък се захваща сериозно дело.
В него ден се яде само бяло грозде и се пие само бяло вино. Народът нарича този празник освен Секновениие и Дерен свети Иван.
Черният св. Иван всъщност е Йоан Кръстител – предтечата (предвестникът) на Иисус Христос.
Според Библията и според легендата Йоан Кръстител бил дълбоко ненавиждан от цар Ирод Антипа, който се развел със съпругата си, за да се ожени за Иродиада, жената на брат си Филип.
Предтечата го критикувал постоянно заради неморалното му деяние, поради което вбесеният владетел го хвърлил в тъмница.
На рождения си ден Ирод устроил бляскав пир и възхитен от съблазнителния танц на Саломея, дъщерята на Иродиада, той й обещал да й даде всичко, което пожелае.
Подучена от коварната си майка, Саломея поискала главата на Кръстителя.
Ирод се смутил, но изпълнил обещанието си и скоро в залата на двореца била донесена на поднос отсечената глава на светеца.
Саломея изиграла един танц с подноса и отнесла главата на майка си, която изтеглила от прическата си златна игла и с нея набола езика на предтечата.
Легендата за Саломея е претворена от Оскар Уайлд в прекрасна драматична поема, преведена на български от П.К.Яворов. По неин сюжет е написана и оперна творба от Рихард Щраус.
