Проверете какво знаете за тази „тиха“ болест
След 50-годишна възраст една трета от жените имат намалена костна плътност, но повечето не знаят това и само четвърт от тях се лекуват. Може би защото остеопорозата се приема за нещо банално…
1. Остеопорозата засяга само жените – невярно
Тя засяга и двата пола, въпреки че процентът на жените е много по-голям, особено след менопаузата. Съотношението е 3,5 към 1 в „полза“ на дамите.
2. Свързана е главно с остаряването на костите – вярно
Възрастта, наравно с наследственото предразположение, е най-важният фактор за развитието на остеопорозата.
Костта е жива тъкан, която се обновява непрекъснато, но с годините този процес е все по-малко ефикасен. Това не означава, че е нормално силуетът да се изгърбва и костите да се чупят.
Рисковете се увеличават, когато се появи остеопорозата, тоест когато костната тъкан не просто остарява, а и заместването й с нова костна тъкан е възпрепятствано.
3. Остеопорозата означава костни счупвания – невярно
Остеопорозата се характеризира с намалена костна плътност и поради това увеличава риска от счупвания, но това е само вероятност.
За щастие няма знак на равенство между заболяването и костните фрактури. Само една трета от счупванията при жените над 50-годишна възраст са свързани с остеопорозата.
4. Менопаузата усложнява проблема – вярно
Недостигът от женските хормони естрогени, характерен за периода на менопаузата, благоприятства активността на остеокластите – клетките, които „изгризват“ костите.
Въпреки това хормонозаместителната терапия на базата на естрогени вече не се назначава с цел противопоставяне на остеопорозата, защото обичайните дози не са достатъчни за такъв ефект.
5. Някои счупвания остават незабелязани – вярно
Това обикновено са счупванията на гръбначните прешлени – в две трети от случаите болката не е достатъчно силна, за да разтревожи пострадалия.
Лекарят може да установи сплескване на гръбначните прешлени, при което ръстът намалява с около два сантиметра за една година. Рентгеновият преглед дава нужните прецизни данни за състоянието на гръбначния стълб.
6. Остеоденситометрията е надежден метод за диагностика – вярно
Лекарите препоръчват този преглед в случай на счупвания или рискови фактори за развитие на остеопороза, информира „Здравен журнал“. Под въздействието на рентгеновите лъчи се измерва съдържанието на калций в костите в областта на таза.
Ако резултатът е над -2,5, става дума за остеопороза, при резултат между -2,5 и -1 говорим за остеопения, а стойностите под -1 се смятат за нормални, което за съжаление не означава, че рисковете от счупване не съществуват.
7. Физическата активност поддържа костната маса – вярно
Костите имат нужда от физическо стимулиране, което е осигурено от околните мускули.
По-здравата мускулатура е гаранция за добро равновесие и намален риск от падане. Препоръчва се северното ходене с щеки, защото то тренира равновесието и дълбоките мускули, които са най-близо до скелета и го поддържат.
8. След 50-годишна възраст чаша прясно мляко е достатъчна, за да се предпазим от счупвания – невярно
След менопаузата костната маса може само да се стабилизира, докато формирането й става в детството и юношеството.
Цял живот имаме нужда от калций – между 800 и 1200 г дневно, които могат да бъдат подсигурени от 3 млечни продукта.
По-добре е да ги консумирате във вечерните часове, тъй като разрушителните остеокласти са най-активни нощем. При установен недостиг калцият се набавя чрез хранителни добавки.
9. Нужно е да приема витамин D – вярно
Допълнителният прием е необходим, ако количеството витамин D, измерено в кръвта, е под 25 нанограма на милилитър.
Той се синтезира в кожата под въздействието на определени ултравиолетови лъчи, но може да бъде набавен и чрез консумацията на мазни риби. Витамин D подпомага усвояването на калция от костите. Предписва се заедно с лекарства за лечение на остеопороза и при възрастните хора по принцип.
10. Когато костите вече са „рехави”, нищо не може да се направи – невярно
Лечението, назначено за три до пет години, може да спре загубата на костно вещество и така да намали риска от счупване.
Използват се три типа лекарства, които забавят действието на остеокластите – бифосфонати, ралоксифен и денозумаб. Паралелно се приема и витамин D.
