Защо избрахте точно с „Чайка“ да откриете новия театър „Азарян“ в НДК на 26 октомври?
– Защото „Чайка“ не е просто пиеса, а откровение.
Няма по-подходящо драматургично произведение за откриване на нов театър. То съдържа всичко, което трябва да знаем за театъра в миниатюр.
Това е пиеса, която разказва за невероятната поразителната мощ на едно домашно театрално представление, оказващо се съдбовно за всички, присъствали на него.
Познавахте ли се с Крикор Азарян лично, имате ли лични впечатления?
– Да, имах тази привилегия. Всъщност той беше един от членовете на комисията, която ме прие в Театралната академия, а впоследствие и изключително добронамерен член на всички изпитни комисии, пред които държах изпитите си по режисура там.
Беше мъдър, добър и истински грижовен човек. Имаше силен усет за хуманните и творческите качества на хората и се отнасяше към тях с бащинска грижа. Неслучайно на свой ред и той беше истински обичан човек.
„Чайка“ бе една от последните пиеси, които постави Крикор Азарян, с какво мислите, че Чехов и особено тази пиеса е била специална за него?
– Не бих искал да гадая относно чужда мотивация, с която не съм имал възможността да бъда пряко запознат, но ми се стори, че в края на живота си този голям режисьор държеше да сподели собствената си мъдрост и усет за тънкостите в между човешките отношения и чувства тъкмо чрез драматургията на най-задълбочения им и изтънчен познавач – Антон Павлович Чехов.
Мъдреците познават драматизма на живота, но са в състояние и да облекчат този драматизъм, да го направят поносим чрез комизма, т.е. способни са да донесат и дарят утеха.
Какъв е вашият режисьорски прочит на „Чайка“?
– Епически.
Как избрахте актьорите и не се ли изкушихте да поканите такива, които са участвали в спектаклите на Азарян?
– Не, не съм подбирал актьорите с оглед на тяхна биографична или професионална връзка с Крикор Азарян. По-скоро се опитах да ги подбера с оглед на моментната им пригодност да въплътят точно тези персонажи, в точно тази възраст, в точно този момент от личния си жизнен път.
Е, разбира се, не направих никакъв компромис с наличието на талант. Струва ми се, че постигнах “идеалното“ в дадената ситуация и в собствените ми представи разпределение. Сред нас, разбира се, има пряк ученик на Крикор Азарян и това е доайенът в трупата Михаил Мутафов, който ще играе Сорин.
С какво са ви близки Чехов и „Чайка“? За пиесата твърдят, че е най- загадъчната в творчеството на Чехов…
– В триото Треплев-Тригорин-Дорн привиждам времеви фази в собствената си съдба, а в квартета Заречная-Маша-Аркадина-Полина привиждам характерите на всички жени, които някога с нещо са ме вълнували.
С какво според вас са актуални героите на Чехов и днес?
– Със самия невероятен факт, че действително са актуални. Намирам това за изумително. Пред този факт немея, свалям шапка, коленича и съм готов да целуна пророческата перодръжка на универсалния усмихнат мъдрец.
Какви са предизвикателствата и трудностите да се поставя подобна позната и вече играна пиеса?
– Не зная. Аз вече нямам страх от пиеси. Само огромно любопитство или пък безразличие. В случая е първото.
Какъв е приносът на Азарян в театъра?
– Много голям. Той е основател на невидимо театрално братство.
Кои от заветите на Азарян смятате за особено важни?
– Правила шесто, седмо и осмо: Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.
На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.
– Не ти си важен, важно е това, което правиш.
Изт.в.“Телеграф“
