Живея в градче, което от година на година става все по-малко…
Младите изпозаминаха, който където намери.
Останахме такива като мен – от години самотни и безработни хора, които не се надяват на никаква пенсия, но и нямат куража да тръгнат нанякъде – я в голям град, я в чужбина.
Тези, които имат внуци, са се вкопчили в тях – отглеждат ги от бебета, водят ги после по детски градини и на училище, докато родителите им печелят пари някъде по света.
Тази работа не е добра за никого, ама като няма друг изход, кандисваме и търпим.
Моят син не ще и да чуе за брак, а дъщеря ми все си намира какво да учи и да доучва. И двамата не мислят за деца.
Аз имам много време, голям двор, доста хубави земи, и то наблизо, но малко пари и само две ръце. Като не мога друго, захванах се да си направя малко стопанство – започнах със земеделие, после и животинки завъртях.
Освен че като ги имам, не ме е страх нито от дълга зима, нито от поскъпването – цяло лято консервирам това, което е родила градината ми.
Вярно е, че вече нито дървета ми се поглеждат, нито буркани, нито плодове, ама е грехота да оставя реколтата да се развали.
Без кръст и без ръце останах, но мазето ми е пълно с всичко.
Само че има работа, която не мога да свърша, която си иска мъжка сила.
И понеже синът ми не го бива за всичко, от време на време търся по-млади мъже – я оградата да изправят, я клоните да подпрат, я да забъркат малко цимент и да оправят стълбите, че като са изпочупени, ще падна и аз да се потроша, да се чудят моите деца ми какво да ме правят.
Ако щете, вярвайте, но един не се намери да каже: „Лельо Таня, утре ще дойда и ще свърша работа…“
Аз досега на вересия от магазина не съм взимала и от никого не съм искала да ми помага без пари.
Винаги съм си плащала, ама напоследък младите толкова ги мързи, че и като им буташ левчетата в ръцете, не посягат даже да ги вземат.
А иначе са големи философи – държавата такава, политиците – онакива, никой не мисли за младите, то, ако имах работа…
Ама каква работа бе, лентяи такива!
Работа го разбирате да увиснете в 10 в кафенето, в 12 вече да сте на бира или мастика, към два да се приберете, някой да ви е сготвил, да се наядете, да подремнете и в 6 да сте в кръчмата…
Всички, дето си останаха в града, са от мързел нагоре. Ще мизеруват, ще ходят мръсни и миризливи като клошари, и тока им ще спрат, ама няма да се размърдат и да изкарат някой лев.
Ей това не го разбирам при днешните деца…
Таня
Снимка: Pixabay.com
