В Бостън ракията е на голяма почит. Там обаче нашенци, вместо да изпадат в униние и сладки спомени за изгарящата течност, са се взели в ръце и… си я правят сами.
От банани! За 375 милилитра се плащат 14.59 долара, показва проверка на „Телеграф” из местните онлайн магазини.
В описанието на ракията гордо е отбелязано, че е handcrafted (ръчно правена, англ.) и Limited Edition (лимитирана серия). Това е истинска българска ракия в Щатите, произвеждат се само по 1000 бутилки, отбелязано е още в сайта.
Ракията се произвежда в малко количество и по специална технология за извличане на богат плодов вкус – в случая – банани и боровинки. Нататък тамошните “алхимици” обясняват, че подбират само най-добрите боровинки и ги превръщат в сок.
„След това добавяме класически френски щамове дрожди, които ферментират виното бавно, така че няма летливи алкохоли, а естественият аромат на плодовете се запазва. Отнема между 30 и 45 дни за ферментация“.
После пък виното с банани се дестилира два пъти, като в целия процес не може да се мине без подобие на казан от мед. Така се получава класически мек вкус, според производителите. Дебело е подчертано, че банановата ракийка не включва никакви изкуствени съставки.
Градусът, който докарват майсторите, е 40, брандът се нарича Premium Handcrafted Banana Brandy, а в графата на производител е посочено IYI Distillery, Boston.
Пак в онлайн магазина има и други находки. Ако искате да разтопите сърцето на българин, който живее в Щатите – можете да му поднесете цяла колекция нашенски ракии от различни марки.
Това удоволствие струва 89.99 долара. Познавачите, които са направили подборката, гарантират хем разнообразие, хем дълбок и наситен вкус, пише „Телеграф“.
Из другите краища на света набавянето на безценната течност не е толкова лесно и хиляди българи лелеят за изгарящия вкус на ракията. Това е принудило мнозина да експериментират в създаването алкохолната напитка и ако получат повече количество – предлагат го за продажба в общността.
Из нета попадаме на какви ли не обяви – „Домашна гроздова ракия 50 градуса 10 долара за литър”. За количества, отстъпка и доставка е посочен и телефон. Друг нашенец в Лондон е пуснал сходна обява „Продавам ракия „Врачанска теменуга“ 50 градуса”.
Към най-безценните български продукти неминуемо добавяме и лютеницата. И ако у нас ядем филии с нея само пред заплата или като неангажираща следобедна закуска, то зад граница лютеницата е деликатес.
Едно бурканче домашно приготвена лютеничка излиза 8 паунда за 300 грама! В същата обява е посочено и още нещо, което може да докара до сълзи гурбетчиите – „Имаме и сирене”.
Какво е обаче софрата без малко жива свирка“ и прилично танцуване? Този въпрос са си задали хиляди нашенци зад граница и така са се родили над 30 фолклорни състава, които забавляват и вдъхновяват гурбетчиите.
Един от най-големите и старите е чикагския ансамбъл „Хоро“, който се събира всяка седмица от 2003 г. досега. В него може да се включва всеки, който има желание да се научи на изкуството на българските народни танци, дори да не умее нито едно хоро.
Репертоарът на ансамбъл „Хоро“ представлява около двадесет танца от всички етнографски области на България – Северняшка, Родопска, Шопска, и Пиринска, с характерните за всяка от тях колоритни костюми и чиста народна музика.
Група „Пендари“ пък тропа във Виена, като те са изцяло непрофесионален състав и се учат взаимно на всякакви танци. С тази цел е създаден и нов състав в Лондон, който все още си няма име, но пък е пуснал промоционални пакети от 20 паунда за 4 посещения.
Новосъздадените сбирки в Атина се провеждат с присъщия за начинаещите ентусиазъм – по два пъти седмично, така че възможно най-много хора да се включат в тропането. С хоро огласят читалища и училища на още редица места, но най-мащабно мислят в Копенхаген.
Там вече две поредни години местната група за народни танци „Дилмана“ и българското сдружение „Тук-Там“ съвсем успешно вият дълго масови хора в центъра на Копенхаген. През годината пък се подготвят съвестно за голямото събитие.
В Дубай въртят барбекю в парка.
В Дубай пък са се обособили два български лагера, които се събират поне веднъж месечно. Основните сборни пунктове също са два – в мола „Емирейтс“ и в парка „Крийк“.
В търговския център българите са си набелязали кафенето до мястото за ски спускания. То е напълно нормално, но с времето нашенците са успели да прокарат някои типично български питиета и гозби, които се сервират само на тях.
В парка „Крийк“ пък нерядко се организират БГ барбекюта, като се събират групи от по около 40 души. За да е автентично, всеки има за задача да донесе нещо типично българско.
