Home / истории / В разтракания трамвай намерих любовта на живота си след жесток скандал

В разтракания трамвай намерих любовта на живота си след жесток скандал

„Всяко зло за добро“. Така казват, но аз винаги съм смятала, че в това няма нищо вярно.

И ако някой ме попиташе защо съм настроена така негативно, то бях готова да изредя куп житейски ситуации, в които съм попадала или на които съм била неволен свидетел, доказващи категорично моята правота.

Но ето, че съдбата ме изненада и обърна живота ми на 180 градуса. За да стигна до работата си, трябва да пропътувам от единия край на София до другия. Най-удобното средство за придвижване е трамваят, чиято спирка е буквално пред входа ми.

Вярно, пътувам дълго и няма какво да се лъжем – точно този трамвай е притегателен център за всякакви странни екземпляри. Но открих начин да се изолирам от малкия свят, битуващ в превозното средство. Четях.

И този път, както обикновено, си намерих местенце, разлистих страниците на книгата и се пренесох в друг свят. Толкова се бях задълбочила в историята, че трябваше два пъти да ме попитат нещо, за да разбера, че всъщност някой говори на мен. Обърнах глава и погледнах с празен поглед жената, която ми беше задала въпрос.

– Извинете, не съм ви чула. Какво ме попитахте? – изчервих се от неудобство пред изпепеляващия поглед на дребната възрастна жена, застанала зад гърба ми.

– Не ви е срам! Млада жена, а се прави, че не вижда! Това младото поколение за нищо не ставате! – жената извиси глас и успя да привлече вниманието на няколко души. С какво ли я бях нагрубила неволно?

Внимателно се огледах, но трамваят не беше пълен и наоколо имаше поне дузина празни седалки, така че явно не бе това проблемът.

– Срамота! Местата са за възрастните. Липсва ви възпитание! Държавата е виновна за всичко! – отсече жената.

Задаваше се буря. Усетих, че поне двама-трима са готови с удоволствие да се включат в разгромяването на днешната младеж, държавата, образованието, парното, футбола и каквото още се сетите. Драмата явно се оказа за мястото, на което седях. Прибрах си книгата в чантата и се изправих.

трамвай

Запознахме се в трамвая

– Простете, но наистина не съм разбрала, че искате да седнете точно тук – извиних се за пореден път.
Жената седна демонстративно и продължи да мърмори. Но онези, чието внимание беше привлякла, се обърнаха отново напред и забравиха за случката. Тя стисна устни и врътна гневно глава към прозореца.

Пак в същия трамвай!

– Не ви е срам! Млада жена, а се прави, че не вижда! Това младото поколение за нищо не ставате! – извиси се женски глас в кресчендо зад гърба ми.

Обърнах се и… изненада, беше отново същата жена и ме гледаше пак изпепеляващо. Със сигурност не ме помнеше. Без да се замисля прибрах книгата и понечих да се изправя, но тогава усетих мъжка ръка на рамото си.

– Никъде няма да ходите. Стойте си на мястото. А вие, госпожо, просто седнете на друга седалка. Има толкова свободни.

Всяка сутрин се оказвам в трамвая, в който и вие пътувате, и всяка сутрин виждам как си избирате млади жени, за да им вдигате скандал, без да има причина.

Уважавам възрастните хора, но вие просто обичате да правите скандали.

Обърнах се назад и видях симпатичен мъж, който я гледаше строго. Притесних се за него, защото обикновено подобни начинания не завършват добре. Очаквах всеки миг да се разнесат гневни гласове в нейна защита.

– Не, не, оставете. Аз ще стана, не ми е проблем – бързо казах.

Тогава чух още един глас – на друга възрастна жена, която седеше по-назад.

– Момиче, стой си на мястото. И аз пътувам все по това време и я виждам как се чуди за какво да вдигне скандал. Проблемът не е в теб. Тя обича скандалите – защити ме другата жена.

Признавам, че никак не обичам да попадам в центъра на вниманието. Може би това е и една от причините да нямам приятелска компания, с която да излизам в петък вечер, да се напиваме почти безпаметно и на следващата сутрин да ме гони махмурлук, да звъня на най-близката си приятелка и да я питам какви съм ги вършила снощи.

Това не съм аз. Ще ме откриете в градската библиотека, на самотна разходка в парка или пред телевизора на дивана у дома в събота вечер, когато всички други на моята възраст се веселят. Не съм от София.

Тук завърших висшето си образование и намерих работа по специалността. През ваканциите се прибирам при родителите си, които продължават да живеят в малък провинциален град. Харесва ми да празнувам в семеен кръг. Имам по-голям брат, който отдавна се ожени и замина на работа в Германия. Понякога се прибира да ни види, но това се случва рядко.

Двамата обаче сме много близки и постоянно си говорим. От известно време майка ми започна да се притеснява, че ще си остана стара мома, заради „тия твои книги“.

А от една година същото взе да ми повтаря и брат ми. Аз обаче не обичам да се срещам с хора, чувствам се неудобно, когато погледите се обърнат към мен.

А в момента в трамвая точно това се случваше. Бях в истинския център на типичен трамваен скандал.

Както и предполагах, половината пътуващи застанаха на страната на „белите коси и срещу невъзпитаната днешна младеж“, останалите им опонираха, че „заради такива като тях нещата не вървят и децата бягат от страната“.

В крайна сметка страстите леко поутихнаха, а и моята спирка наближи. Слизайки от трамвая, видях протегната мъжка ръка. Същата, която бе върху рамото ми. Мъжът се усмихна и ми помогна да сляза.

– Май денят ви не започна много приятно… – продължи да се усмихва той.

– Уви, така е. Благодаря ви, че се опитахте да ме защитите, но нямаше смисъл. Нали видяхте какво се случи? Не обичам скандалите, чувствам се много неловко – започнах да обяснявам.

– Имам предложение и ви моля да не ми отказвате. Може ли да ви почерпя едно кафе? След работа или в обедната почивка? Нали не съм нахален? – попита той.

И аз не знам защо приех поканата. Не бе точно от благодарност, макар да имаше и такъв момент.

Виновна може би беше и усмивката на мъжа, която ми подейства стимулиращо. Казах си, че и аз мога да направя някой път нещо нетипично за мен. И добре че намерих смелост да приема.

С Камен, така се казва той, пихме кафе, поговорихме, а после се разбрахме да се видим отново. Не стана изведнъж. Аз имах твърде много страхове и задръжки, които да преодолявам. Но той бе търпелив. Неговото спокойствие и безрезервна вяра ми помогнаха да се „изхлузя от старите дрехи“ на срамежливо момиче и да поставя ново начало в живота си. За първи път посрещнах Нова година не с родителите си, а с някой друг.

Това бе Камен. На 1 януари, когато всички правят своите списъци с планове за предстоящата година, аз написах само две думи: „Ново начало!“ А Камен се усмихна по онзи негов неустоим начин и дописа моите пожелания: „Ново начало с Камен!“

През пролетта се оженихме, а родителите ми бяха най-щастливите двама души на сватбата. Брат ми шеговито заяви, че ще ни наблюдава отдалеч дали спазваме обещанията да се обичаме. Смело мога да кажа, че ги спазваме вече почти 10 години.

Лина

Източник:“Журнал“

loading...

One comment

  1. Като те е измамил Валентин, измами го и ти.

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*