Щях да направя голяма грешка и да оставя баща ми съвсем сам

Чак се ядосвам, като си помисля, че можех да не променя плановете си за празниците.

Два дни преди Никулден стоях в офиса пред компютъра и чаках шефът да ме извика.

Понеже очаквах малко неприятен разговор, се разсейвах с какво ли не.

Не ми се мислеше обаче с какво ще посрещна гостите на мъжа ми Николай за именния му ден.

Затова се зарових в интернет – четеше ми се нещо за душата. И попаднах на нещо, което ме остави без дъх!

Попаднах на една история за един самотен възрастен човек, който, за да напомни на децата и внуците си, че още е жив, им изпратил… некролог, с който ги уведомявал за собствената си смърт.

Като го прочели, близките му намерили време, начин и средства да заминат за града, в който той понасял самотата си…

Тази история за секунди изтри от мозъка ми всичко: моите служебни ангажименти, капризите на Николай как и с колко хора да се празнува Никулден, проблемите с децата.

В онзи момент мислех за един човек – за татко.

Той понесе мъжки смъртта на мама благодарение на чичо ми и на приятелите си.

Но времето пощади него, а тях – не.

Всяка година изпращаше завинаги един или двама от хората, които му бяха истинска опора.

Изведнъж стигнах до извода, че татко отдавна е останал съвсем сам.

Дори със съседи не може да си говори, защото възрастните измряха, младите продадоха апартаментите и сега той е заобиколен от чужди и непознати хора.

Обсъждането при шефа свърши бързо, защото аз слушах, кимах и се съгласявах с това, което той казва.

Всичко ми се струваше маловажно и глупаво.

В главата ми се въртеше една мисъл – колко лоша дъщеря съм.

Като се прибрах вкъщи, казах на всички да ме изслушат: взимам си няколко дни отпуска и заминавам при дядо им.

А празниците ще посрещнем заедно. Така и стана.

Човек не трябва да чака, а да прави това, което ще зарадва най-скъпите му хора.

Б.

Снимка: Pixabay.com