Здравейте на всички!
Дълго се чудих дали да ви пиша, но после си казах, че нищо не губя. Може пък да има и други като мен и да спра да се притеснявам излишно за глупости.
Аз съм Мариела и съм на 48 години. Преди пандемията животът ми беше като на повечето хора по нашите ширини – работа, време със семейството, кафенце с приятелки… Всяко лято ходехме на море няколко приятелски семейства и беше забавно!
Избирахме предимно наши къмпинги, но няколко години бяхме и в Гърция. Всичко беше много хубаво, но беше, минало свършено време. След Ковид животът ми вече не е същият!
Помните ли началото на пандемията? Аз помня много добре! Страх беше сковал нацията и никой не искаше да ходи никъде! Баби не искаха да виждат внучетата си от страх, че ще се зарязат.
Слава Богу, аз запазих здравия си разум и не съм спирала да искам да се срещам с живи хора. Тези хора са ми близки, приятели! Поне така си мислех аз…
Първа беше Анка от долния етаж.
Категорично ми заяви, че не иска да се вижда с никой и да се разболява. В началото приех с насмешка всичко, мислех си, че нещата ще се променят, но всичко излезе извън контрол. Тя се затвори у тях, работеше от вкъщи на компютъра… Не отговаряше нито на телефонните ми обаждания, нито на съобщенията ми в Месинджър.
Преди месеци чух, че се е развела с мъжа си и го е изгонила от апартамента. Пламен винаги е бил много тих, човекът просто изчезна…
Но за мое огромно съжаление не беше само тя! Спряхме да се виждаме с друго приятелско семейство, защото постоянно бяха заети и обясняваха, че нямат пари. Преглътнах и това!
Трети се махнаха от държавата и отидоха да живеят в Испания. Нито се обаждат, нито пишат…
Мисълта ми беше, че изведнъж се оказахме самички с мъжа ми. Децата отдавна си хванаха пътя, работят, не са ни създавали проблеми. Мислех си, че имаме много приятели, с които да ни е хубаво, но явно не е било точно така.
Не знам какво им стана на тези хора, но нали всичко лошо е в миналото?! И какво да правя сега? На тези години да тръгна да си търся нови приятели ли?
Аз обичам да съм обградена от весели хора, които обичат живота. В крайна сметка всички имаме проблеми, но нали заедно всяка трудност се прескача по-лесно?
Много ли искам? Вие ми кажете! Как е при вас?
Снимка: Pixabay.com
