Искам да ви разкажа за една история, която силно ме развълнува и дори ме лиши от спокоен сън.
Аз по природа съм много чувствителна, тежко преживявам чуждата болка.
Не мога да забравя една случайна среща на улицата, която ме потресе.
Както се бях замислила и крачех към дома на моя приятелка, погледът ми изведнъж привлече странна човешка фигура.
На ръст колкото малко дете, но когато се вгледах, забелязах, че всъщност това е младеж.
Вървеше неуверено, носеше в ръцете си малко пухкаво кученце, а под мишницата едва крепеше пакет със стари вестници.
Спрях се, за да се порадвам на кученцето, но тогава момчето изпусна пакета с вестници.
Помогнах му да го вземе, извадих от чантата си плик, за да му е по-удобно да ги занесе до пункта за вторични суровини.
Пиша тези редове и сълзите ми продължават да текат.
Попитах го къде живее, а той ми отвърна, че скоро се е преместил в общежитие, защото след като майка му починала, сестра му продала жилището и заминала за чужбина.
Оставила го без пукнат грош и на улицата.
Явно, не й е било трудно да го излъже, защото младежът трудно изговаряше думите и имаше психично заболяване.
След време отново го срещнах. Кученцето вече беше пораснало и момчето го водеше на каишка.
Спрях се при тях, извадих от чантата си храна, а кученцето се нахвърли върху кокалите, беше прегладняло.
Всеки път, когато ме видеше, животното бурно се втурваше към мен, веднъж дори щеше да отнесе момчето. Започнах да го храня, щом ги срещах.
Момчето по детски ми обясни, че срещнал женско куче, което много приличало на неговото.
Решил, че това може да е майка му, и се чудел дали ще се познаят.
Разказа ми, че кученцето е целият му живот. Двамата много са се привързали един към друг, сподели мъжът-дете.
Кучето спяло под завивките му и било единствената му утеха.
Обясни ми, че четириногият му приятел си няма име и, ако искам, мога да му стана кръстница.
Тръгнах си, а сълзите ми напираха. Помислих си, Господ здраве да му дава, да е все така добър и милостив!
Искам да му помогна, но нямам много възможности. Искам да помогна на всички хора в беда, но не мога! „Боже, колко мъка има по този свят, Боже!”
Една развълнувана читателка
източник:Лична драма
снимка:Pixabay.com
