Съсипах брака си! Искам да си я върна, но не знам как!

Преди 6 години срещнах най-прекрасната жена на света – Оля. Истинска красавица, наследница на богата фамилия, с престижна професия.

Дълго време не успях да повярвам, че тя се е влюбила в мен – обикновения, семпъл и с нищо не блестящ преподавател по физика. Макар че започнахме връзка и най-голямата ми мечта беше един ден тя да се омъжи за мен, не смеех да й предложа нещо толкова дръзко.

Накрая стана така, че Оля сама ми заяви, че е време да направим следващата крачка. Искала да ми роди дете и да създадем семейство. Струваше ми се, че сънувам, грабнах я и я понесох на ръце, обсипвайки я с целувки.

Сватбата ни беше голяма и хубава – разбира се, по-голямата част от разноските поеха родителите на жена ми. Пък и те бяха поканили много гости. Подариха ни голям апартамент и винаги бяха готови да ни помогнат със средства.

Отстрани всичко изглеждаше чудесно, ако не беше моят непоносим страх – не спирах да мисля, че мога да загубя Оля, че не я заслужавам, че тя един ден ще се събуди и ще разбере, че не съм мъжът, за когото е мечтала. На всичкото отгоре и бебето все не идваше. Лекарите твърдяха, че проблемът е при съпругата ми, обаче на мен ми се струваше, че аз нося вината за това.

Тъкмо моите терзания станаха причина категорично да откажа да си осиновим дете. Ами, ако един ден Оля все пак забременее?

Стигнах дотам, че дори й намекнах да опита да го направи с друг. Тя ме гледаше с ококорени очи и не разбираше как мога да я тласкам в чуждо легло.

Накрая явно реши да опита и… започна авантюра с един от колегите си. Разбира се, така и не забременя, обаче се отчуждихме и жена ми вече не ми се хвърляше на шията и не ме обсипваше с целувки, щом се прибере от работа.

Беше ми болно и тягостно. Не знам как един ден намерих сили и й казах, че ако иска да й върна свободата, бих я разбрал. Оля нищо не ми каза, само се разплака и си легна на дивана в хола. На другата сутрин обаче аз си събрах багажа и се изнесох.

Разведохме се по взаимно съгласие, без никакви спорове и обиди. Точно тогава, в съдебната зала, осъзнах какво губя – любовта на живота си. Вместо да се боря за нея, сам я отблъснах.

Вече три години след развода живея сам и не съм допуснал друга жена в живота си. Доколкото имам информация, бившата ми съпруга подхваща само кратки връзки с различни мъже, но с никого нещо по-сериозно.

Понякога вечер, когато не мога да заспя, си мисля да й звънна и да й кажа, че я желая, че животът ми няма смисъл без нея. И отново ме спира страхът – ами, ако ми каже, че не съм й нужен?

Толкова много искам да си върна жената, която обичам повече от всичко на света… Какъв съвет бихте ми дали вие?

Любо

Снимка: Pixabay.com