Когато бях малка, баба ми правеше такава лютика и беше едно от най-вкусните неща, които ядяхме на село.
Прибирахме се вкъщи, когато тя готвеше, топваше ни филия в манджата и отново излизахме навън да играем.
Тичахме, скачахме и разбира се, като се омазвахме до ушите, но беше незабравимо.
Дали защото сме били гладни, дали защото вкусът на лютиката беше специфичен, дали защото емоцията я имаше – отговорът е някъде там.
Рецептата е 100% автентична и когато има пости (и не само), я приготвям за семейството ми. Ето я и нея:
Необходими продукти
10-12 червени сухи чушки
3 глави кромид лук
130 мл.олио
3-4 суп.лъж.брашно
5-6 с.лъж.бульон от сварените чушки
2-3 ч.л.червен пипер
сол на вкус
продукти
За гарнитура:
1 ч.ч.кисело мляко
3-4 скилидки зрял чесън
2-3 стръка зелен /пресен/чесън
сол на вкус
Изчистваме сухите чушки от семките и опашките.
Измиваме ги няколко пъти с топла вода (за да омекнат и се измият по-добре).
Сваряваме ги в съд с вода и малко сол за около 30 минути, докато омекнат добре. Отцеждаме ги и запазваме бульона.
Смиламе ги с машинка за месо. В дълбок съд с мазнина запържваме нарязания лук до омекване.
Прибавяме брашното и продължаваме пърженето до златисто.
Дръпваме съда от огъня и прибавяме червения пипер. Изсипваме смлените и сварени чушки и бульона в който са врели (трябва да е хубаво изстинал или студен) и разбъркваме добре.
Слагаме отново ястието на огъня и бъркаме да не загори. Опитваме на вкус и за гъстота и след няколко минути е готово.
За да гарнираме лютиката е необходимо да счукаме 3-4 скилидки зрял чесън със сол, а след това и 3-4 стръкчета зелен (пресен) чесън. Смесваме с киселото мляко и овкусяваме. Сервираме поотделно.
Друг вариант е към счукания чесън да добавим оцет, вода, сол и ситно нарязaн копър.
И в двата случая лютиката е еднакво вкусна.
Баба ми я приготвяше рано напролет, когато нанизаните сухи чушки оставаха много дребни и не стават за пълнене.
Скилидките от стария чесън използвахме за вкус и аромат на ястията, а зелените пресни стръкчета придават свежест. Добър апетит.
