Искам да ви разкажа нещо весело. Един ден шефът ни отсъстваше, а в следобедните часове нямаше работа.
Секретарката направи по едно кафе и седнахме с колегите в офиса да си побъбрим.
Разговорът се завъртя около това кой, как и къде ще прекара Коледа.
Здравка щяла да ходи с мъжа си на село. Щели да колят прасето, а и виното дотогава щяло да стане.
Валери щял да води жена си и децата си в София, защото им обещал да ги пусне в някой мол да похарчат една негова заплата.
Зачудих му се на акъла как въобще си въобразява, че тая заплата ще стигне на двете му дъщери тийнейджърки и на вечно недоволната му съпруга. Но… негова си работа.
Нели пък щяла да легне по пижама на дивана пред телевизора и да не мърда до първия работен ден след Нова година.
Искала да спи, да спи, да спи… Смятала даже да не готви, да не чисти и да яде каквото има в хладилника, направо от пакетите. Освен ако дебелият й мъж не се размърдал да сготви.
Светла замисляла нещо в сексуално-екскурзионен план – с мъжа си щели да ходят на хижа и там, далеч от дечурлигата, оставени на бабите, щели да се отдадат на игри на спокойствие. Макар че на мен не ми се вярва твърде, като я знам каква е флегма.
А ето какво казах аз на колегите за своята предстояща Коледа: „От няколко дни обсъждаме с моя Спиро нещата с Коледата и още не сме стигнали до решение.
Там е работата, че къщата ни е само на два етажа и няма да съберем всички, които се налага да бъдат с нас на празника. Трябва да поканим шефа на мъжа ми, защото неговата жена си пада по Спиро.
Нямам нищо против да си обсъждат насаме нейните колекции от картини и неговите от бирени тапи, защото – заради благосклонността й към мъжа ми – шефът вече три пъти му увеличава заплатата и трябва някак да се отблагодарим.
Ще поканим и моя колега от университета Драго с неговата жена, защото Драго най-редовно ходи със Спиро на риболов, а през това време ние двете с жената на Драго си правим каквото искаме и последния път цял ден се отдавахме на масажи и спа глезотии.
Трябва да поканим и сестра ми Златка, заедно с новото й извънбрачно увлечение – един много красив млад мъж, уж инструктор по йога. Естествено, ще поканим и мъжа на сестра ми, няма как.
Двете ми дъщери ще си доведат гаджетата, но гаджето на по-голямата иска да доведе и братовчед си, защото живеят заедно.
А гаджето на по-малката отглежда едно куче, огромно като баскервилското, и не мърда никъде без него. Затова вероятно ще трябва да приготвям меню и за кучето.”
Като стигнах дотук, стенният часовник в офиса удари 17 и всички станаха да си ходят. Бяха необичайно тихи и кротки. Само едната колежка каза: „Да ти имам семейството…“ Не знам какво толкова не им хареса.
Аз на никого не направих забележка, нито пък изказах мнение за тях. Но при всички случаи са скучни и досадни. Като кебапчета с лютеница в селска кръчма.
Даниела
