Здравейте, мили хора.
Аз съм Милена и живея в едно малко българско градче. Всъщност тук всичко е малко – и градът, и заплатите, и мечтите на хората…
Преди години много исках да уча в големия град, да получа хубаво образование, да бъда обградена от интелигентни хора. Но за съжаление майка ми и баща ми не бяха съгласни с мен…
Вместо да ме мотивират да уча повече, решиха да закупят още ниви в близкото село и да построят голяма къща. Реално погледнато, беше абсолютно безсмислено, защото аз съм единствено дете и семейството ми не е голямо.
Малко след като завърших средното си образование, реших да си потърся работа. Тук няма много голям избор и затова станах продавачка в един хранителен магазин. Както правят и много други момичета като мен, бързо се омъжих и родих две деца…
Оттогава минаха доста години, но аз все още съм в същия магазин. Всеки ден е като предния и не се случва почти нищо интересно. Понякога, когато няма какво да правя, стоя и си мисля къде ли щях да бъда сега, ако си бях продължила образованието.
Може би щях да живея в големия град, да имам интересна работа, да ходя по изложби и кафенета…
Може би щях да общувам с повече хора с различен поглед към света.
Мога да заявя, че с мъжа ми се разбираме, но вечер, след като се приберем, разговорите са все едни и същи. Той кара бус и зарежда магазини. Обсъждаме я съседите, я алкохолиците, които цял ден кибичат пред магазина, я нещо друго безсмислено. После гледаме телевизия и денят приключва.
Истината е, че с годините не виждам никакъв смисъл във всичко това. Само през лятото отиваме до нашето море за две седмици и това ни е разнообразието. Искам синът ми и дъщеря ми да нямат моята съдба и да получат образование.
Затова спестявам всеки лев и се старая да ги мотивирам да учат. Понякога ми е много трудно, защото днешните младежи са доста неориентирани и не знаят какво им се прави. Но поне знам едно нещо със сигурност – не искам да се задомят рано и да останат да живеят тук.
Не знам дали майка ми и баща ми, които все още живеят в онази голяма къща, осъзнават, че са допуснали грешка. От години не сме си близки и се виждаме предимно на празници по задължение.
Да са живи и здрави, отдавна съм им простила, но все си мисля, че заслужавах поне един шанс.
Това е, мили хора, исках просто да си излея душата. Да разкажа какво ми тежи от години на сърцето… И да кажа на младите хора, че невинаги родителите им са прави! Да тичат след мечтите си и да ги сбъдват, без значение какво би им струвало това!
Милена
Снимка: Pixabay.com
Пишете ни във Фейсбук, изпратете ни Вашата история!
