Здравейте, мили хора.
Мислех си, че съм много търпелив човек, но явно за всичко си има граници и на мен вече ми е писнало. Няма какво да лъжа – мъжът ми Иван е алкохолик. Години наред си затварях очите с надеждата, че някой ден всичко ще се оправи, но изцепката на абитуриентския бал на дъщеря ни беше последната капчица.
Два месеца преди този ден, без изобщо да ме пита, е взел от спестяванията за бала. И за какво си мислите? Защото искал да почерпи приятелите си в кръчмата, но нямал пари, забавили му заплатата. Кълнеше ми се, че ще върне сумата до стотинка, но аз отлично знаех, че това няма да стане. Оказах се права. В последния момент трябваше да търся заеми, за да мога да платя всичко.
Дъщеря ни е отличничка, прекрасно дете, а на него изобщо не му пука. Нито се включи при приготовленията за тържеството, нито се поинтересува дали имаме нужда от нещо. Имал много работа…
Работи като общ работник на един строеж, а след работа задължително пие – понякога по-малко, друг път – повече…
От години е така.
Аз вече съм свикнала, не съм щастлива с него, но не знам защо не се развеждаме. Все си повтарях, че е заради детето, но сигурно лъжа себе си. Ето, тя вече завърши, голямо момиче е и ще се премести да учи в друг град. Може би е време и аз да помисля за себе си…
Но да се върнем на бала. Не стига, че взе от спестяванията ми и не ги върна, ами на събирането с роднините се напи и започна да ме обижда. Била съм дебела, грозна и нищо не ставало от мен. Опитах с добро, за да не правим панаири и да разваляме празника на единствената ни дъщеря, но накрая ми кипна и си излях душата. Гостите се спогледаха и един по един си тръгнаха.
Дъщеря ни се разрева и се затвори в стаята си. Беше отвратително!
По-късно поговорихме с нея и тя ми сподели, че ме разбира, защото вижда какъв е баща й.
Ние нямаме много общи спомени заедно, не ходим на почивки, семейният ни живот е едно голямо задължение…
Не знам как да продължа и да се взема в ръце. Апартамента, в който живеем, го изплатихме двамата, като аз винаги съм давала повече през годините. Ако си тръгна, сигурно ще ми бъде трудно в началото, но аз не съм мързелива – ако трябва, ще работя на повече места, за да има за сметки и други нужди.
Единственото, което знам, е, че не искам да продължавам да живея така нещастно… Запомнете: няма как да сте щастливи и спокойни с човек алкохолик! Защото са слаби хора, на които им пука единствено и само за тях си…. Те нямат нужда нито от семейство, нито от други хора!
Анелия
Снимка: Pixabay.com
Живота е пред теб. Остави го да си затъва и си гледай живота. Без него ще ти е спокойно, а и всичко друго ще се подреди.