истории

Лоши хора ми отнеха най-ценното

Пише ви една възрастна жена, която си няма никого на този свят.

Единствената жива душа, с която делях покрив, храна, радост и болка, беше моята Люси – котката ми.

котка
Как може да има толкова лоши хора?!

С нея разговарях, тя ми беше приятел и компания.

Уви, от няколко дни Люси я няма! Тя често излизаше на двора, но винаги след това се прибираше.

И изведнъж изчезна! Търсих я къде ли не, обиколих целия квартал и я виках по име, но не я открих.

Бедничката, сигурна съм, че й се е случило най-лошото. Около мен живеят много злобни хора, те са й посегнали.

Вярвайте ми, това не са брътвежите на една стара жена, имам основание да мисля така.

Докато Люси беше с мен, съседите често ми подхвърляха да я махна. Измисляха си глупави причини – миришела им, прескачала на техния балкон и тъпчела цветята, и дори, че ходела по нужда в саксиите им.

Това не може да е истина. Тя беше толкова чиста и възпитана, имаше си специално място за тоалетна, а дори да е влязла някой път на тяхната тераса, едва ли е направила поразия.

Пак казвам, те са лоши хора. Дори така учат и децата си. Веднъж ги видях да замерят Люси с камъни.

Добре, че бях там, развиках се и я спасих. А когато се оплаках на родителите им, те започнаха да ми се подиграват, че съм изкукала баба.

Който не е гледал домашен любимец, само той не знае, че ако го изгубиш, боли, сякаш си загубил близък човек. Мъката ми е заседнала като буца на гърлото, понякога се хващам, че говоря на Люси, сякаш е още жива.

Не разбирам само дали сега съседите ми са щастливи, че са убили едно беззащитно коте?

Нима се радват, като гледат чуждото страдание? В какъв свят живеем бе, хора!

Василка

loading...

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button