Мислех, че това е грешка на младостта, но всичко се оказа далеч по-лошо, отколкото можех да предположа.
Винаги съм била послушно и кротко дете. Дори в училище не можех да се похваля с много приятели.
А после, в студентските години, когато другите излизаха да се веселят заедно, аз предпочитах да залягам над книгите.
Всичко това се промени в един миг, когато срещнах първата си голяма любов.
Той се казваше Васко и бе доста по-голям от мен. Всъщност с 12 години, но на мен тогава разликата помежду ни ми се струваше огромна. Аз бях студентка и все още неориентирана, а той бе истински мъж, с добра работа и още по-добри доходи. Обсипваше ме с комплименти и подаръци постоянно, но и изискваше от мен да бъда винаги на разположение. Никога не разбрах дали Васко има семейство и деца, или е просто ерген, който обича да се забавлява.
Още в самото начало той ми заяви в прав текст, че двамата нямаме общо бъдеще, но можем да си прекараме приятно в настоящето. Все едно ми удари шамар, защото аз с такива взаимоотношения не бях свикнала. Мама и татко бяха семейство за пример. Но бях толкова влюбена, че за Васко можех да скоча и в дълбокото. И точно това се случи.
За някои може би звучи ретро, а за други съм сигурно откровена загубенячка, но истината е, че от малка бях решила да остана девствена до сватбата си. Или поне до първата истинска голяма любов.
Не одобрявах моите състудентки, които бяха готови да трупат обожатели и да си лягат с всеки, който им се стори достатъчно интересен. Васко бе първият ми мъж. Той остана повече от очарован от факта. На следващия ден изпрати в студентската ми квартира 101 червени рози.
Никога досега не бях виждала такъв букет. Беше гигантски. Докато го носех към стаята, усещах завистливите погледи на другите момичета в общежитието и одобрителните погледи на момчетата. Още вечерта започнаха да ме ухажват, и то онези, които преди дори не ме поглеждаха. Кой знае какво са си помислили за мен тогава.
Един ден Васко ме изненада с предложение да го придружа до морето. Отивал в командировка, но щял да разполага с много свободно време, а и в стаята имало място за една хубавица точно като мен.
Поласках се и побързах да си стегна багажа. Докато пътувахме с неговата кола, тайничко започнах да кроя планове за уикенда. Но те бяха разбити, още щом пристигнахме. Васко ме запозна с двама от неговите колеги, които бяха в съседната стая.
Излязохме да пийнем по питие на брега, разходихме се, вечеряхме, посмяхме се и се насладихме на спокойствието, защото сезонът още не бе започнал. Прибрахме се в хотела и Васко небрежно покани колегите си на по питие в нашата стая. От дума на дума, ми предложи да опитаме групов се*с – щяло много да ми хареса. Вече бях достатъчно замаяна от алкохола, влюбена до уши и може би лекичко любопитна. Приех след известно колебание.
Не искам да описвам какво се случи в онази стая. Факт е, че се случи с мое съгласие. И… ми хареса. А Васко, окрилен от одобрението ми, реши да продължи с експериментите. След време покани в леглото ни не колеги, а някаква приятелка, защото било редно да опитам как е и с жена.
Не ми допадна. А и почувствах ревност, защото не исках да го деля с друга. Подозирах, че Валя – това беше другото момиче, е също като мен, може би друга негова приятелка, която той обсипва с внимание и подаръци, и на която е казал, че единственото, което желае, е забавление.
Не мога да отрека обаче, че Васко се съобразяваше в известно отношение с мен. След като му казах, че не ми е харесало да бъда с жена, той не повтори. Също така се грижеше старателно за моето здраве. А всъщност не е искал да забременея или да прихвана някоя болест. В един момент Васко просто изчезна. Без да каже дори едно „сбогом“. Изпари се, сякаш никога не е съществувал. Подозирах, че ако е имал семейство, вероятно законната му съпруга го е хванала с някоя от неговите приятелки. Но не бях сигурна.
Бях свикнала вече да бъда ухажвана, да получавам подаръци, да пътувам за кратко на интересни места и най-вече да правя много се*с. Харесваше ми. Липсата на Васко ме промени.
Зарязах ученето и се втурнах да търся забавления, които да заместят загубеното. Бях по-лоша и от онези момичета, на които преди се присмивах.
Започнах работа като сервитьорка, защото трябваше да се издържам все някак. След като прекъснах следването си, се наложи да освободя и стаята в общежитието. За новата ми квартира ми трябваха пари. И тогава реших, че мога да съчетая полезното с приятното.
Започнах да се… продавам. Тъй като бях млада и хубава, имаше търсене. А и се носеха легенди за уменията ми. Постепенно възвърнах луксозния си начин на живот. Разглезих се, започнах да подбирам с кого да бъда и кого да отхвърля.
И тогава се появи Милен. Той не беше от клиентите ми. Бе просто случайно срещнато момче на моята възраст. Запознахме се в едно кафене в ранното неделно утро. Бях решила, че не ми се стои у дома, предпочетох да изпия кафето си навън, на открито, докато градът все още спи. Милен беше решил същото. Плахо ми се усмихна. Разговорихме се, оказа се приятен събеседник. Покани ме да се видим отново на кафе някой ден. Приех, макар че и аз не знаех защо. Милен не изглеждаше богат, надали щеше да ми бъде полезен. Но се срещнахме отново. После пак и пак. Постепенно започнах да чакам с нетърпение нашите срещи.
Милен ме промени. Преосмислих живота си и реших, че трябва да се върна в началото – там, откъдето загубих всичко. Но все още не бях загубила студентските си права. Записах се отново в университета и залегнах здраво над книгите. Успях да завърша успешно и кандидатствах по специалността си за работа. Милен бе във възторг. Не му бях казвала нищо за предишния си живот. А и той бе далеч от онези среди, от които аз избягах. Реших, че е по-добре да запазя миналото си в тайна. Още повече, че Милен искаше да заживеем заедно. Надявах се да ми предложи брак.
Мечтаех за това. Но… не се случи. Защото се появи Васко. Не знам как ме бе открил, но се появи на вратата – във видимо весело настроение, със също толкова подпийнал приятел, и думите: „Къде е моето момиче? За теб се разказват легенди, хайде да покажем на приятеля ми какво умееш…“ Милен чу всичко. Разбира се, че изгоних Васко. През сълзи разказах всичките си тайни на Милен, но той мълчеше. После си събра багажа и каза, че има нужда да помисли. Още чакам да ми се обади. И съм отново сама. Преосмислих грешките от миналото си и вече водя съвършено различен живот. И чакам Милен…
Ванина, София
Източник:Жуpнaл за женaтa
