Здравейте, мили хора.
Отдавна следя историите, които публикувате, и най-накрая се престраших да споделя с Вас своята драма.
Аз съм самотна майка на едно дете. Дъщеря ми е в 8-и клас и доскоро всичко беше нормално… С баща й се разведохме преди години, той се премести да живее в чужбина с новото си семейство и почти не се интересува от нас.
Както се досещате, аз трябва да съм и майка, и баща. През годините ми се е случвало да ми е много трудно, но все някак успяваме да се справим с предизвикателствата по пътя.
Доскоро смятах, че съм успяла да възпитам добро дете, но напоследък се чудя дали съм права. Всичко започна, когато си намерих втора работа – чистя един богаташки вход и така имам допълнителен доход. Иначе работя в една куриерска фирма, но ако разчитаме само на едната заплата, ще мизеруваме. Аз не съм мързелива, не ме е срам да се трудя.
Проблемът е, че една от съученичките на дъщеря ми живее във въпросния вход. Тя ме видя как чистя и ме попита дали работя като чистачка.
Отговорих й, че това ми е допълнителната работа.
На следващия ден същата наговорила един куп глупости на съучениците си и на Катерина. Тя се прибра супер разстроена и ми ревна: “Не можеш ли да си намериш друга работа? Не искам майка ми да е проста чистачка!”. Явно цитираше нафуканата си съученичка…
Опитах се да й обясня, че срамна работа няма и благодарение на моя труд тя има нов лаптоп и маркови дрешки.
Не гладуваме, позволяваме си хубава храна. Тя обаче ми се сопна и ми каза, че я е срам да ходи на училище и тези хора да й се подиграват. Казах й, че е без значение какво мислят, защото след някоя друга година даже няма и да си спомня имената им. Но уви!
Тя продължава да ме наказва с отвратително настроение и не знам как да постъпя.
Честно казано, не искам да се отказвам от тази работа, защото ми плащат добре. Но и не искам да натъжавам дъщеря си.
Чудя се как да постъпя.
Вие какво ще ме посъветвате?
Кремена
Снимка: Pixabay.com
