Home / истории / Чужд човек ме отгледа, собственият ми баща нехаеше за мен

Чужд човек ме отгледа, собственият ми баща нехаеше за мен

Приемам Мишо като свой баща

Здравейте, чудесни хора.

Пиша тук не за съвет, а за да излея болката си и да споделя радостта си. Аз съм жена на 38 години, семейна и с едно дете.

Когато бях малка, майка ми и баща ми постоянно се караха. Той имаше проблеми с алкохола и… любовница. Тогава не разбирах много какво се случва, но се чувствах ужасно.

Майка ми непрекъснато плачеше, а пред другите хора се преструваше колко е щастлива с него. Затова, когато им каза, че е решила да се разведе, всички бяха много шокирани. Само аз приех нещата спокойно и даже тайничко се радвах, че всичко приключва. Честно казано, май не обичах много баща си, защото така и не получих ласка от него. Постоянно ми крещеше и вкъщи беше ад.

В един момент той се изнесе при любовницата си и по-късно разбрахме, че тя го е изтърпяла едва няколко месеца.

Когато останахме само с майка ми, тя се успокои и макар че работеше на 2-3 места, за да не ми липсва нищо, не се оплакваше. Виждах, че й е трудно и се стараех да не капризнича.

баща

Отгледа ме чужд човек

Близо две години след развода, тя ме запозна с Мишо.

Представи ми го като неин приятел и ми каза, че понякога той ще вечеря с нас и ще излизаме на разходка. В началото не бях очарована от компанията на чужд човек, но не след дълго разбрах какъв прекрасен човек е той всъщност.

Мишо даде всичко от себе си, за да го харесам и тримата имахме спокоен и щастлив живот.

Майка ми вече не работеше толкова много и всички прекарвахме повече време заедно.

А аз за първи път в живота си усетих какво е бащина обич и закрила…

Празнувахме рождените ми дни с други деца и родители, беше забавно и незабравимо.

А собственият ми баща нехаеше за мен и през годините дори не си направи труда да ме потърси…

Честно казано, май нямаше и за какво – ние толкова много се отчуждихме един от друг, че нямаше за какво да си говорим.

Не го поканих на сватбата си, не му съобщих, че има внучка.

Мама и Мишо така и не сключиха брак, но май няма нужда.

Те продължават да са все така влюбени, спокойни и щастливи.

Двамата се разбират чудесно, не се карат за битовизми и явно са сродни души.

Радвам се на тяхната радост и им благодаря за всички хубави спомени, които трупаме през годините!

Бъдете живи и здрави! Обичам ви!

Ани

Снимка: Pixabay.com

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*