Чужд човек ме отгледа, собственият ми баща нехаеше за мен

Приемам Мишо като свой баща

Здравейте, чудесни хора.

Пиша тук не за съвет, а за да излея болката си и да споделя радостта си. Аз съм жена на 38 години, семейна и с едно дете.

Когато бях малка, майка ми и баща ми постоянно се караха. Той имаше проблеми с алкохола и… любовница. Тогава не разбирах много какво се случва, но се чувствах ужасно.

Майка ми непрекъснато плачеше, а пред другите хора се преструваше колко е щастлива с него. Затова, когато им каза, че е решила да се разведе, всички бяха много шокирани. Само аз приех нещата спокойно и даже тайничко се радвах, че всичко приключва. Честно казано, май не обичах много баща си, защото така и не получих ласка от него. Постоянно ми крещеше и вкъщи беше ад.

В един момент той се изнесе при любовницата си и по-късно разбрахме, че тя го е изтърпяла едва няколко месеца.

Когато останахме само с майка ми, тя се успокои и макар че работеше на 2-3 места, за да не ми липсва нищо, не се оплакваше. Виждах, че й е трудно и се стараех да не капризнича.

Близо две години след развода, тя ме запозна с Мишо.

Представи ми го като неин приятел и ми каза, че понякога той ще вечеря с нас и ще излизаме на разходка. В началото не бях очарована от компанията на чужд човек, но не след дълго разбрах какъв прекрасен човек е той всъщност.

Мишо даде всичко от себе си, за да го харесам и тримата имахме спокоен и щастлив живот.

Майка ми вече не работеше толкова много и всички прекарвахме повече време заедно.

А аз за първи път в живота си усетих какво е бащина обич и закрила…

Празнувахме рождените ми дни с други деца и родители, беше забавно и незабравимо.

А собственият ми баща нехаеше за мен и през годините дори не си направи труда да ме потърси…

Честно казано, май нямаше и за какво – ние толкова много се отчуждихме един от друг, че нямаше за какво да си говорим.

Не го поканих на сватбата си, не му съобщих, че има внучка.

Мама и Мишо така и не сключиха брак, но май няма нужда.

Те продължават да са все така влюбени, спокойни и щастливи.

Двамата се разбират чудесно, не се карат за битовизми и явно са сродни души.

Радвам се на тяхната радост и им благодаря за всички хубави спомени, които трупаме през годините!

Бъдете живи и здрави! Обичам ви!

Ани

Снимка: Pixabay.com