Разведох се преди 5 години. Беше дълъг и мъчителен развод след още по-мъчителен брак.
Когато се омъжвах за Милан, вярвах, че той е мъжът на живота ми. Само след няколко години обаче разбрах, че съм се омъжила за най-големия егоист и скъперник на света.
Всеки път, когато трябваше да се купи нещо за вкъщи, той казваше, че сега не му е времето.
И докато чакахме да им дойде времето, в банята плочките съвсем изпопадаха; тоалетната чиния се клатеше като при земетресение, когато някой седне на нея; чешмата в кухнята капеше, балатумът в коридора се изпокъса; а тапетите вече не личеше какви са били в деня на залепянето им.
За разбитите панти на вратите на гардероба и двата изгорели котлона на печката пък въобще не ми се говори.
Не ходехме нито на гости, нито да седнем да изпием по бира или кафе някъде, нито на театър. А да ми вземе пък подарък по някакъв повод? Абсурд!
За него това бяха излишно похарчени пари. И винаги когато си вземеше заплатата, си я държеше в джоба и ме питаше колко ми трябват, ако му поисках пари да купя нещо за вкъщи.
Накрая ми писна и подадох молба за развод, защото това не беше живот, а мъчение.
След година и половина най-после бях свободна.
Добре, че имах апартамент от баба си. Давах го под наем, но още докато течеше разводът ми, помолих квартирантите да го освободят и се прибрах там.
В началото бях точно като отвързана от синджир – купувах си само деликатеси, хранех се по ресторанти и се регистрирах в няколко сайта за запознанства. Вярвах, че сред цялото море от самотни мъже все ще се намери един и за мен.
Признавам, тогава направих много глупости, спах с кого ли не, но твърдо бях решена, че няма да се спра, докато не попадна на единствения.
На два-три пъти мислех, че съм го открила, но накрая се оказа, че с нищо не са по-добри от бившия ми.
И точно когато се бях отчаяла, се запознах с Васил. Не в сайтовете, а при една приятелка.
И той като мен беше разведен, нямаше деца и искаше да намери жена, с която да остарее. Започнахме да се срещаме и неминуемо стигнахме и до се*са. Боже, сякаш Господ ни беше създал един за друг!
Само след месец вече живеехме заедно и аз разбрах какво е да имаш до себе си истински и грижовен мъж. Потъвах в прегръдките му и знаех, че е готов да ме защити от всичко. И изведнъж сякаш някой хвърли камък в спокойното море от обич, в което плувахме с Васил.
Обади ми се един от онези мъже, с които се срещах след развода си. Директно ме попита искам ли да подновим срещите си, защото навремето сме си пасвали идеално в леглото.
Понеже ми звънна от непознат номер, вдигнах, без да се притеснявам, но само няколко секунди след това усетих как цялата пламнах, започнах да мънкам, че сега не мога да говоря, че не искам да ми звъни повече, че го моля да не настоява.
Когато разговорът най-сетне приключи, ми идеше да потъна в земята, защото през цялото време Васил беше до мен и сто процента беше чул някои от нещата, които ми каза онзи.
Вместо да му предам разговора и честно да му разкажа за трудните месеци след развода ми, аз започнах да мънкам и да се оправдавам.
И тогава усетих как Васил се отдръпва от мен.
След този разговор той се промени.
Вече не ме целува така, както ме целуваше преди, и започна да ми подмята разни неща за доверието, за лъжата и че явно няма жени, които да са напълно искрени с мъжете.
С всеки изминал ден ние двамата все повече се отдалечаваме, но аз не мога да се примиря.
Кажете ми, как да си върна доверието му?
Илияна
Снимка: Pixabay.com
Покажи му че ти държиш на него.как ли?излизайте почти винаги двамата на кафе,бар а ако се наложи с приятелка или пизнат дори близък не се бави едно виждане на кафе или бързо хапване не трае повече от 2 часа.ако вече е минало 1 година от въпросната случка с обаждането просто на една вечеря в къщи му кажи историята и малко преувеличи че ти е звънял още 1-2 пъти и си го отрязала.Не си искала да го притесняваш да се разправя с него и да стават панаири искала си всичко да приключи тихомълком затова си замълчала.важното е преди този разговор да си сигурна че той не подозира нищо за изневяра след вече толкова време не че е имало.просто бъди откровенна с него.ако е разбран всичко ще си тръгне по старому.пак казвам излизай с приятелки и преди и след разговора но на видно място и му казвай къде ще се срещаш с тях евентуално ако реши да те провери.фори ако имате ангажимент за излизане за покупки например нсправо му кажи да те вземе от еди си къде.тска ще спечелиш доверието му.друг път не постъпвай така с любимия човек.бъди директна и на момента т.е. при такива подхвърляния от негова страна директно със спокоен тон обясняваш че ти си коректна с него досега надяваш се и той да е коректен с тебе.ако има съмнения по добре да се разделите.
„…спах с кого ли не…“ ти предопределя въпроса с доверието – с когото и да Е..!
Аба кви са тея алабализми дет ги развиваш тука…
Не си губи времето да връщаш нещо, което е невъзможно да върнеш!
Повярвай ми!
И всеки, който ти каже, че има начин е или пълен идиот или иска да се възползва от теб!
Можеш ли да влезеш два пъти в една и съща река?!
А можеш ли да събереш пясъка, който си стискала в шепите си преди да го разпръснеш във въздуха?!
Един път загубиш ли доверието на един човек, дори не да го загубиш, а само да го покрие сянката на съмнението и КРАЙ НА ПРИКАЗКАТА!
И от мен да запомнят всички недоучили психоложки, че няма как да искаш да градиш СЕМЕЙСТВО и да имаш СОБСТВЕНО ПРОСТРАНСТВО и СВОИ МАЛКИ ЛИЧНИ ТАЙНИ!!!
Вече се изповядахте пред нас и дори е късно пред него не се опитвайте да криете и лъжете както нас.
Га яди уи…. не Рива,ся ривеш
Най добре го остави и започни наново и на чисто отношения с нов човек.Там доверие повече няма да получиш…с други думи не допускай стари грешки