Не мога да не ви споделя една история, която ми се случи преди няколко дни.
Толкова силно ме развълнува, че не спирам да мисля за нея.
И реших да ви я разкажа… Повярвайте, има и щастливи хора.
Вече години работя като фризьорка в едно малко салонче в столичния квартал „Надежда“, подстригвам най-вече мъже и деца.
Дамите са по-малко, те предпочитат да ходят при по-известни коафьори. Но както и да е.
Една съботна сутрин, някъде към 10, влезе симпатичен старец – висок, елегантен и усмихнат.
Обикновено възрастните хора щом седнат на стола, и започват да си говорят с мен, оплакват се от живота, болестите и малките си пенсии, или пък се опитват да флиртуват.
Както се шегува моята колежка Силвия, склерозата им дава нов шанс – забравили са, че вече са на години.
Този клиент обаче, след като ми обясни какво точно иска, през цялото време седеше мълчаливо.
Имах чувството, че пътува във времето.
Бях убедена, че си мисли, за нещо хубаво, защото не спираше да се усмихва.
Когато беше напълно готов, стана и дълго стоя пред огледалото.
Явно беше доволен, но все пак ме попита дали е хубав.
Пошегувах се, че е като младоженец, а той се разсмя.
Наистина бил такъв – нищо, че е на 78.
На обяд щели да празнуват златна сватба със съпругата му.
Поканили в ресторант много гости, имали трима сина и 7 внука, но още обичал жена си като в онова лято, в което за пръв път я видял в синя рокля на бели маргарити.
Плати ми и побърза да излезе.
По природа съм много чувствителна, нещо ме стисна за гърлото, а очите ми се насълзиха.
Значи имало и такава любов, която може да продължи половин век!
Големи късметлии са хората, които са я преживели. Казвам ви го отличен опит – след два развода и няколко неуспешни връзки.
Албена
Източник:Личнa дрaмa
Снимка:Pixabay.com
