Силвия: Омъжих се за японец – ето какво ме шашна!

Казвам се Силвия, българка съм, но от известно време животът ми е в Япония. Когато се омъжих за японец, си мислех, че съм подготвена за културните разлики. Гледала съм филми, чела съм за Япония, интересувала съм се от традициите и дори си мислех, че знам какво ме очаква.

Оказа се, че… изобщо не съм била готова!

След брака започнах да откривам малките неща от ежедневието, които не се виждат като турист.

Ето 10 от тях, които най-много ме шашнаха:

1. Обувките се събуват постоянно

Това го знаех предварително, но не очаквах колко често ще го правя! Влизате вкъщи – обувките остават навън. В някои места има специални обувки за банята, други за определени помещения… В началото постоянно се чудех: „Тези сега къде ги оставям?“

2. Тишината е част от ежедневието

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление, беше колко спокойно може да бъде. В обществения транспорт хората обикновено говорят тихо, а телефонните разговори във влака не са нещо, което ще чуете постоянно.

За българка като мен това беше истински културен шок.

3. Мъжът ми може да се извини за нещо, което аз дори не съм забелязала

Японската култура поставя голям акцент върху учтивостта и съобразяването с другите.

Понякога мъжът ми се извинява за дреболии, които аз изобщо не бих сметнала за проблем.
В началото го гледах и питах: „Но защо се извиняваш?!“

Сега вече започвам да разбирам колко различно може да бъде усещането за учтивост.

4. Японските бани са съвсем различен свят

Тук банята не е просто място за бърз душ. В много японски домакинства има ясно разграничение между измиването на тялото и самото потапяне във ваната.

Първо се измивате, после се наслаждавате на горещата вода във ваната.

За мен това постепенно се превърна в един от любимите японски ритуали.

5. Храната ме изненада повече, отколкото очаквах

Разбира се, суши съм яла и преди да дойда в Япония. Но японската кухня е много повече от суши.

Оризът присъства постоянно, порциите са различни, има невероятно разнообразие от супи, риба, зеленчуци и малки гарнитури.

И да – имаше моменти, в които поглеждах нещо в чинията и си мислех: „Това как точно се яде?“

6. Вниманието към детайла е навсякъде

Опаковка, поднасяне на храна, подарък, обслужване в магазин – често всичко изглежда изпипано до последния детайл.

Като българка първоначално ми се струваше малко прекалено. После започнах да оценявам колко приятно е някой да е помислил за дребните неща.

7. Подаръците имат особено значение

Оказа се, че подаряването на нещо не е просто „Ето, вземи“.

Начинът на поднасяне, опаковката и поводът могат да бъдат важни. А когато посещавате нечий дом, малък подарък може да бъде прекрасен жест.

Това ме накара да обръщам много повече внимание на самия ритуал.

8. Вкъщи нещата са организирани по начин, който първоначално ми беше странен

Съхранение, разделяне на отпадъците, подреждане, използване на пространството – има много правила и навици, които трябваше да науча.

Особено разделното изхвърляне на боклука ме накара да се чувствам като ученичка в първия си ден. Но постепенно свикнах.

9. Семейните отношения могат да изглеждат много различно

Това беше може би най-голямата ми изненада. Когато се омъжите за човек от друга култура, не се омъжвате само за него – започвате да се срещате и с неговите семейни традиции, навици и разбирания.

Някои неща ми бяха близки, други – напълно непознати.

И точно там разбрах, че любовта не означава да сте еднакви. Означава да се опитвате да разберете света на другия.

10. Най-големият шок? Че човек свиква

Първоначално постоянно сравнявах всичко с България.

„В България правим така…“

„В България това е нормално…“

„Защо тук е различно?“

С времето обаче спрях да търся кое е правилно и кое е странно. Започнах просто да приемам, че е различно.

Животът в Япония ме научи, че културният шок не е само нещо, което трябва да преодолеете.

Той може да бъде и начин да разберете колко много начини има да живеем, да обичаме и да бъдем семейство.

А аз? Аз продължавам да откривам Япония – този път не като турист, а като българка, която е оставила част от сърцето си тук.

Силвия