Може би историята ми е банална, а може би съм поредната жертва на объркания ни съвременен живот.
Допреди около година всичко с мен и около мен си течеше еднообразно и съвсем обикновено. Мисля, че животът ми не беше по-различен от този на повечето ми приятелки, но после всичко се промени…
Едно обикновено момиче… Това съм аз. Едно момиче, по-скоро млада жена, която едва ли има с какво да запомните, ако срещнете случайно. Не съм нито много красива, не съм и грозна, така че да запаметите образа ми завинаги.
Нямам сърцераздирателно детство, не съм и богата наследница. Учила съм за счетоводител, това и работя, вече 6 години. Живея в двустаен апартамент под наем заедно с приятеля ми Емануил – познаваме се от 13 години. От 11 сме гаджета. А от 7 години живеем заедно.
Преди да срещна Емо, имах някакви ученически увлечения, но нищо сериозно. Голямата ми любов беше той. Но страстта някак отшумя и все повече сме едни живеещи заедно мъж и жена – не си поднасяме романтични изненади, не се отдаваме на горещи страсти, не копнеем все да сме заедно.
Не ме разбирайте погрешно – уважаваме се и сме привързани един към друг, помагаме си, правим любов от време на време, но… рутината е най-осезаемото нещо помежду ни.
Честно казано, вече дори не го ревнувам от красивите му колежки и не се питам къде ли е и какво прави, когато не отговаря на телефона си или закъснява вечер…
Открих алтернативния си живот случайно!
Даже не знам дали може да се нарече точно живот, но случайно открих начин да се забавлявам и да избягам от скуката. Причина стана членството ми във фейсбук група.
Аз не съм от най-активните ползватели на социалните мрежи, но този вид онлайн комуникация ме спечели с възможността да поддържам по-лесно връзка с приятелки, които са в чужбина.
Открих и групи по интереси, едната беше за любители на четенето и именно там бях най-активна. Беше ми много интересно да си споделям мнения за най-новите книги, които четях или исках да прочета, с други хора.
И така, постепенно започнах да си пиша с някои от тях и извън групата – в лични чатове.
Беше много увлекателно: така вечерите ми започнаха да стават – абсурдно е да го казвам – но по-живи, да, виртуалният свят и общуванията в него ме караха да се чувствам по-жива, отколкото разговорите с колегите през деня или гледането на телевизия с Емануил вечерта.
Е, имаше времена, когато и с Емо си говорехме за книги, за филми, за изложби, споделяхме си най-различни лични неща, но постепенно престанахме. И аз засищах все повече тази липса от реално общуване с виртуални чатове.
Постепенно придобих смелост да общувам и със съвсем непознати.
След като да си говоря с хората от групата за четене беше толкова забавно, защо да не потърся и нови приятели? По-скоро те започнаха да ме търсят и започнах да правя нещо, за което никога не съм имала смелост – да флиртувам с тотално непознати. Спокойно ми беше: все пак съм си у дома и никой реално не ме познава, можех да съм всякаква и да експериментирам да бъда по-провокативна или да си играя на недостъпна…
Постепенно вечерните ми разговори за литература и изкуство започнаха да стават откровено флиртаджийски и аз изпитвах все по-голямо удоволствие от това да кокетнича и да се впускам във фриволни разговори с най-различни мъже.
Емо, разбира се, не подозираше за тая моя нова страст. А и аз, честно казано, все по-малко имах желание да прекарвам време с него, все гледах да се откъсна и да остана насаме, за да си чатя с непознатите. Първоначално ми се струваше, че не правя нищо нередно. Постепенно обаче взех да си поставям въпроса дали това не е изневяра спрямо мъжа, с когото живеех и който беше мой интимен партньор. Но се успокоявах с идеята, че нищо лошо не правя, само си играя.
Един мъж обаче силно ме привлече…
Тодор – или поне такова беше името му във фейсбук – имаше особено чувство за хумор. Успяваше да ме разсмее, измисляше най-различни изненади и постепенно дори започнах да му разказвам много лични неща. Той беше човекът, който знаеше най-много за проблемите ми в службата, дори за резултатите от последните ми здравни изследвания. Улавях се през деня как често мисля за Тодор и очаквах с нетърпение виртуалните ни срещи. Почти бях решила, че ще се разделя с Емануил, за да дам шанс на това познанство да прерасне и в реална връзка, когато Тодор изчезна. Спря да ми пише, спря да отговаря на съобщенията ми и… просто изчезна.
А аз бях разбита, сърцето ми беше разбито от човек, който никога не съм срещала, който дори не знаех дали съществува. А той беше ме накарал не просто да се влюбя в него, но и да намразя обикновения си начин на живот.
Знам, че нямам бъдеще с Тодор (макар че тайно все още се надявам, че той ще се появи и ние ще изживеем голяма и романтична любов), но не съм сигурна, че имам бъдеще и с Емануил, след като открих, че имам нужда от нови вълнения и усещания. А в същото време нямам и смелостта да променя нещата и да прекратя тази станала толкова удобна връзка…
Милена В., 33 г.
Източник:Жуpнaл за женaтa
Опитайте да правите интересни неща със сегашния си партньор. Откривайте интересни места, пътешествайте…Преоткрийте се.
Опитай да върнеш страстта. Не го оставяй. Преминах през абсолютно същото. Счетоводител съм на 33 г. С мъжа ми бяхме 11 г заедно. Зарязах го заради друг и горещо съжалявам. Трудно ще се напуснеш с новия и когато страстта отшуми ще съжаляваш горещо. Иска ми се да можех да поправя нещата и да върна времето назад… Не допускай моята грешка!