Безработицата, гладът и мизерията съсипаха семейството ми

Здравейте! Пиша ви, за да споделя с вас голямата си мъка, и макар че съм мъж, едва сдържам сълзите си.

От малък град в Южна България съм. Проблемът с безработицата при нас е голям. И когато миналата година и двамата с жена ми останахме на улицата, единственият ни вариант беше или да замина за чужбина, или да потърсим работа в София.

Много обичам жена си и децата си и не можех да си представя да ги зарежа и да хукна зад граница, тъй като никога не се бяхме делили.

Приревах на братовчед си, който от години живее в София и през лятото той успя да ме уреди като шофьор в една куриерска фирма, а жената – в цех за производство на храни.

Юли и август с нея изкарахме сами в столицата, намерихме квартира и в началото на септември взехме и сина, и дъщерята. Записахме ги в кварталното училище и животът ни почна наново.

На децата им беше интересно в големия град и макар че в началото се притесняваха, постепенно се поотракаха и намериха нови приятели.

Парите, които с жена ми изкарвахме, ни стигаха да покриваме разходите си, да плащаме квартирата и да живеем спокойно. Отдъхнах си и си казах, че най-после и на нашата улица изгря слънце. Скоро обаче се оказа, че напразно съм се радвал.

Една вечер жена ми намери в якето на 15-годишната ни дъщеря пликче с марихуана. Притисна я и се оказа, че отдавна пуши и дори е опитвала и твърди наркотици. Не мигнахме до сутринта.

Дъщеря ни ревеше и обещаваше, че няма да се повтори, че е грешка, че са я подвели приятелите й. Не искала да бъде различна от тях, затова винаги когато те се дрогирали, запалвала по цигара марихуана, за да не я изгонят от компанията.

Тъкмо уж попреминаха притесненията с нея, в училище ни извика класната на сина. Оказа се, че редовно бягал от час и вече натрупал толкова неизвинени, че били на път да го изключат.

Шляел се с други момчета по улиците, обикаляли София, че и на Витоша се качвали. Като го попитах защо, каза, че му било скучно в училище.

Това лято нямахме проблеми нито със сина, нито с дъщерята, като че ли влязоха в правия път. И тъкмо вече се успокоих, когато случайно разбрах, че жена ми има любовник. Това окончателно ме съсипа.

Каква стана тя – от любов към семейството си и да не се разделяме доведох всички в София да търсим по-добър живот. Но вместо това, големият град ни раздели и ни създаде само неприятности.

Сега ни да се върнем обратно в нашето градче, където сме обречени на глад и мизерия, ни да останем в столицата. Вярвайте, от мисли ще ми се пръсне главата и не знам какво решение да взема.

Красимир