Животът се промени толкова, че вече нищо не е същото…

Когато се омъжвах, баба ми беше още жива и преди сватбата ме извика да си поприказваме.

Тогава ми даде следните съвети: „Лили, от мен да знаеш, баби, мъжът ти трябва да те знае само от главата до кръста, тъй ще те обича повече.

Твоят дядо не е виждал какво имам под пъпа, защото аз гасях лампата нощно време – уж да не хабим тока. И гледай, повече от половин век сме заедно.

И още нещо да знаеш, баби – каквото и да прави един мъж, важното е да се прибира вечер у дома. Лошо става, когато замръква на друго място.

Може да се карате, може да се биете, но вечер да не си посмяла да го гониш от леглото – винаги слагай две възглавници, но един юрган.

Там, дето двама души си омешват краката, там семейството е здраво, каквото и да се случи…“ Изслушах я от уважение към възрастта й и реших, че няма смисъл да й противореча.

Е, хубаво, ама баба почина, а животът се промени толкова, че нищо не е вече същото, като по нейно време. Аз работя като медицинска сестра в хирургията. През нощ, през две идва линейката да ме вземе по спешност. А мъжът ми е пилот – половината дни в месеца спи по хотели в чужбина.

Не знам дали ни се събират пет нощи да се засечем вкъщи. Колко пъти, като ме няма, той изобщо не ляга в спалнята, ами се изтяга на дивана в хола и заспива, покрит с едно одеало.

Аз пък, като съм сама, се свивам на дивана в кухнята, там ми е най-уютно. Как изобщо намерихме време да направим деца – не знам. Синовете ни ги отгледаха баби, лели и детегледачки.

Неотдавна ме срещна една приятелка от ученическите години и ми вика: „Лили, видях мъжа ти миналата седмица. Ама той много побелял бе, каква буйна черна коса имаше…” Побелял? Дори не бях забелязала.

Вечерта се сетих за това и му изпратих шеговит есемес: „Прати една снимка по скайпа, че съм забравила как изглеждаш!“ Получих фотография на бял мечок, защото по това време беше в Канада.

Припомних му какво ми е казала баба ми за омешването на краката, а той ми написа съобщение в своя си зевзешки стил:

„При последното омешване си ми пробутала своя десен крак и сега куцукам. На всичкото отгоре е с педикюр и тук се изпотрепаха да ме подиграват. Повече няма да играя с тебе!“

На другия ден като разправях на приятелките си, те припаднаха от смях.

Дъщеря ни е вече голяма и има приятел, за когото скоро ще се омъжи. И се чудя какво ли да й кажа аз преди сватбата? Приказките на баба „Мъжът ти да не те знае от пъпа надолу“ са пълен абсурд.

Това дори за шега няма да мине, тъй като приятелят й е фотограф, а тя е модел. По цял ден висят и двамата в някакви ателиета и студиа, където не само той, ами един куп още мъже й виждат и пъпа, и голите крака.

Ех, традициите се промениха много! Добре, че баба ми не е жива, защото щеше да каже: „Лили, това вашето не е семейство…“

Хубаво е, че все пак има здрави семейства, дори моето оцеля през годините – нищо, че не спазих съветите й.

Лили