Племенницата ми Мария се омъжи за Пепо – разведен от години.
Заживяха на квартира, понеже нямаха собствено жилище.
Роди им се син, но Пепо не си седеше вкъщи да помага за бебето, а все закъсняваше, защото си падаше по чуждите жени и алкохола.
Като излезеше вечер, се прибираше чак на сутринта.
Племенницата го чакаше, чакаше, пък си лягаше притеснена и все го мислеше къде е. А той ходеше при любовницата си.
Като си идваше сутринта, редовният му номер беше да каже на жена си: „Душице, извинявай“!, и да измисли някоя опашата лъжа.
Любовницата обаче пишеше бележчици: „Пепо е мой и само мой!“, и ги пъхаше по джобовете му или в пощенската им кутия.
Жена му като ти намереше, започваха разправиите и той вдигаше ръка да я бие.
Като поотрасна детето им, родителите на Мария го взеха те да го гледат, че да не става свидетел на цирковете вкъщи.
А Пепо пак: „Душице, извинявай, няма да се повтори!“
И така 7-8 години едни и същи истории – тя не смее да погледне чужд мъж, той си развява байрака.
Накрая племенницата ми не издържа и подаде молба за развод.
Жал ми е за Мария, но освен развода друг изход за нея не виждам.
По-добре да остави Пепо да си гледа живота, а тя да си намери свестен мъж и да е спокойна.
Елена
